Ед Макбейн - Изборът на убиеца

— Когато бях момче — продължи Карела, — и аз изяждах стъпалата. Че и тротоарите.

— Вече не ги кльопаш — отбеляза Клинг. — Плачеш за пенсия.

— Да.

— На колко си години, Стив? На шейсет и осем?

— Шейсет и девет.

— Добре изглеждаш за възрастта си.

— Това е от здравословния начин на живот.

Вече бяха достигнали райското преддверие. Дочуваха неподражаемия звук на билярдни топки, удрящи се една в друга върху маса, покрита със зелено кече. Отидоха до пропуска, който всъщност представляваше остъклена отпред Г-образна будка за цигари. Зад стъклото седеше плешив мъж, който дори не ги погледна. Беше отворил чекмеджето на касата и броеше пари.

Когато свърши броенето, Карела го попита:

— Върви ли?

— Комси-комса — демонстрира им плешивият френския си. — Ако искате маса, ще трябва да почакате. Всичко е заето. — И премести пурата в другия край на устата си.

— Не ни трябва маса — каза Карела.

— Тъй ли? А какво ви трябва?

— Трябва ни един човек на име Франк Ейбълсън.

— За какво?

— Ние сме от полицията — каза Карела и показа значката си.

— Какво е направил?

— Искаме само да му зададем няколко въпроса.

— За какво?

— Банални въпроси.

— В какъв смисъл банални?

— Банално банални — отвърна Карела.

— Да не е за…

— За кое?

— За нищо. — Плешивият изведнъж придоби разтревожен вид.

— Какво има?

— Нищо. Казвам се Финк. Болди 16 16 Болди (Baldy) — плешивко (англ.). — Б. пр. Финк. Смешно име, нали?

— Да — съгласи се Карела.

— Нещо да ти говори?

— Кое?

— Името. Болди Финк. Нещо да ти говори?

— Не. Трябва ли да ми говори нещо?

— Нали не сте тук за… онази работа?

— Коя работа?

— Значи името Болди Финк не ти говори за нищо?

— Не.

— Познаваш ли един от осемдесет и седми участък? Ти нали си от осемдесет и седми?

— Да.

— Познаваш ли Хавиланд? Роджър Хавиланд? Той е ченге. Знаеш ли го?

Клинг и Карела се спогледаха.

— Да, знаем го.

— Ами… момчета… вие до каква степен си споделяте? Думата ми е, как се споразумявате помежду си?

— Нищо не разбирам — каза Карела.

— Думата ми е… делите ли или що?

— Какво да делим?

— Парата.

— Коя пара?

— Хайде сега, не си чак толкоз зелено ченге — каза Финк.

— Ти си плащал на Хавиланд? — попита Карела.

— Плащах му.

— За какво?

— За комара.

— При тебе се играе комар?

— Играе се. Всичко е наред. Хавиланд ми каза, че всичко е наред. Каза, че няма да идват други ченгета да ми досаждат.

— Хавиланд е мъртъв — каза Клинг.

Финк зина.

— Тъй ли?

— Да.

— А, сега разбирам. Дошли сте да поемете работата, тъй ли? — Финк сви рамене. — На мен ми е все едно кой взима парата, стига да ме оставят на мира. Как ще бъде? Като с него ли?

— Не съвсем — каза Карела.

— Повече ли искате?

— Не съвсем.

— Тогава какво?

— Край на комара.

— Какво?

— Край на комара.

— Защо?

— Администрацията се смени — каза Карела.

— Хайде, момчета, недейте така. Не е хубава таз работа. Подмамихте ме да говоря.

— Финк, та ти през цялото време не млъкна. Ние само те слушахме.

— Добре де, може ли така да се постъпва? Не искате ли парите, дето ги вземаше Хавиланд?

— Не.

— Хайде де!

— Край — каза Карела. — Разбрахме се. Край на комара тук.

— Мамата ми таковахте, момчета — констатира Финк с мрачна гримаса.

— Къде е Ейбълсън?

— На маса номер три. Не обича да го смущават, когато играе.

— Лошо, лошо — каза Карела и двамата с Клинг се насочиха към маса номер три. На нея имаше само един човек. Беше облечен с бяла риза и синьо шалче. Ръкавите му бяха навити. Имаше тъмна коса, започнала да оредява на темето, и проницателни кафяви очи. Макар и да беше сам на масата, произнасяше на глас попаденията си.

— Шест в ъгъла — каза и удари топката с номер шест. Тя се понесе право към мрежичката в ъгъла. Дойде ред на топка номер тринайсет. — Тринайсеторката в страничното — каза Ейбълсън.

— Франк Ейбълсън? — попита Клинг.

— Да. Потрай малко. Тринайсет в страничното. — Удари и вкара топката в мрежичката. Беше ред на топка номер осем. — Осмицата в…

— Спри за малко, Ейбълсън — каза Клинг.

Ейбълсън го погледна.

— Ти кой си?

— От полицията — отговори Клинг.

Ейбълсън се отдалечи към другия край на масата. Взе парче тебешир и започна да отрива с него върха на стика си.

— Тъкмо се чудех кога най-сетне ще ме потърсите. Мога да ви слушам, докато играя. — Застана зад масата и се приведе, така че очите му да бъдат на нейното равнище. — Осмицата в далечния ъгъл. — Зае позиция, удари и топката се понесе към далечния ъгъл.