Ед Макбейн - Изборът на убиеца

— Не, благодаря.

— От какво те е страх? Мъжът ми е във флота.

— Къде?

— Далеч — каза тя и се засмя. — В Тихия океан.

— А какво ще ми кажете за Фетерик?

— Че кой ще иска да се разпива с него?

— Не за това ми беше думата. Какво знаете за него?

— Какво искаш да знаеш? Питай Джени Пеленко. Аз съм жената на бръснаря. Това е италиански израз. Предполага се, че жената на бръснаря знае всичко, което става в града, защото го научава от бръснаря. Разбираш ли?

— Не съвсем. С какво се занимаваше Фетерик?

— Никога не ми е казвал. Предполагам, че е безделник.

— Виждали ли сте го да излиза от къщи с ръкавици?

— Да. Да, вярно. Това важно ли е?

— Не особено. Не е ли споменавал какво работи?

— Не. Предполагам, че или е скитник, или нещо много долно, я зидар, я изкопчия.

— Това са почтени професии — каза Хоуз.

— И какво, като са почтени? От това стават ли хубави? Зидарите са чекиджии, Фетерик е чекиджия. Значи трябва да е зидар.

— Никога ли не е казвал къде работи?

— Не.

— Виждали ли сте го сутрин да излиза за работа?

— Да.

— По кое време?

— Към осем, осем и половина.

— В Ривърхед ли работеше?

— Откъде да знам? Имаш ли нещо против да изпия още едно?

— Не, моля ви. Виждали ли сте негови приятели? Хора, които да влизат и излизат от апартамента.

— Той беше вълк единак — каза Джени и изпи чашата си на екс. — Май трябва да намаля темпото — рече и се усмихна. — Пощурявам, когато се гипсирам.

— Хм — каза Хоуз.

— Избива ме на чукане, когато се гипсирам — поясни тя и продължи да се усмихва.

— Тогава по-добре наистина намалете темпото. Можете ли да ми кажете още нещо за Фетерик?

— Не. Чекиджия. Откачалка. Никаквец. Зидар. Простак. Веднъж го поканих в моя апартамент да изпием нещо, а той отказа. Нали е простак?

— Имаше ли приятелки?

— Ако е имал, не съм ги виждала. Чекиджия. Хубаво момиче го кани в апартамента си да пийнат по нещо, а той отказва. Какво според теб го е уплашило?

— Представа си нямам — рече Хоуз. — Значи никога не сте го виждали да води момичета?

— Не. Кой ще се занимава с такъв простак? Ще взема да обърна още едно. — Наля си. — Искаш ли?

— Не, благодаря.

— Една чаша ще те отпусне.

— Не, имам да разпитвам още много хора.

— Трябва да е ужасно. Особено в събота вечер. Ти не пиеш ли?

— Пия.

— Ами тогава изпий едно.

— Сега не ми се пие, благодаря.

— Слушай, на целия етаж няма жива душа. Събота вечер е. В събота вечер всички се разгонват. Събота е. Не си ли разбрал какъв ден е съботата?

— Знам, знам.

— А не знаеш как да се разгонваш.

— Знам как да се разгонвам.

— Ами тогава пийни нещо. На етажа не е останал жив човек. И да искаш, няма кого да разпиташ. Сега аз съм тук. И съм сама. Само аз съм тук. Ти задавай въпроси, аз ще ти отговарям. Всички отговори знам. Джени Пеленко знае всички отговори.

— Освен тези, които ме интересуват.

— Какво?

— Ами не знаете нищо за Фетерик. Нали така излиза?

— Нали ти казах — чекиджия, простак, зидар. Човек, който реди тухли.

— Е, много благодаря — каза Хоуз и стана.

Джени Пеленко изпи уискито си и изгледа Хоуз сърдито.

— Ти какво чукаш? — попита го. Хоуз се придвижи към вратата.

— Лека нощ, госпожо Пеленко — каза. — Когато следващия път пишете на съпруга си, кажете му, че полицията ви е признателна за помощта. Това ще го зарадва.

Той отвори вратата. Джени Пеленко не бе свалила погледа си от него.

— Ти какво чукаш, ченге?

— Гвоздеи — учтиво отвърна Хоуз и излезе от апартамента.

— Гвоздеи? — чу крясъка на Джени, като слизаше по стълбите.

Колегите на покойника вървяха от двете страни на черния ковчег. Вървяха тържествено. Ковчегът изглеждаше лек, но това бе, защото тежестта му се разпределяше равномерно върху раменете на детективите.

Положиха ковчега върху катафалката и след това тя, последвана от черни коли, се отправи към Сендс Спит и гробището. Бяха дошли и някои от роднините на Хавиланд, но не много. Хавиланд повечето време бе живял съвсем сам. Свещеникът каза няколко думи над открития гроб и ковчегът бе спуснат в него, прихванат с брезентови въжета. През това време детективите със сведени глави наблюдаваха как бившият им колега потъва в земята. Беше прекрасен юнски ден. Хавиланд щеше да се радва много на един такъв ден.

Гробарите започнаха да пълнят гроба с пръст, а присъстващите взеха да се разотиват.

Колите потеглиха в светлината на юнското слънце и детективите се върнаха на работа. Имаше още цели две убийства за разследване.