Ед Макбейн - Изборът на убиеца

— Аз съм детектив Майер — представи се Майер Майер. — А това е партньорът ми, детектив Клинг.

— Много ми е приятно — каза госпожа Фелпс. — Желаете ли кафе или нещо друго?

Последваха я в хола. Мебелировката беше направо от Версайския дворец. До стената между двата прозореца имаше секретер в стил „Луи XVI“ с инкрустирани три кръгли и три правоъгълни плаки от севърски порцелан. Срещу него, до другата стена, имаше махагонова библиотечна маса „Ампир“ с два стола отново в стил „Луи XVI“, чиито седалки и облегалки бяха тапицирани с гоблени Бове. В други части на стаята натрапчиво се набиваха в очи вази от скъп порцелан. Майер имаше чуството, че всеки момент в стаята ще влезе Мария Антоанета и ще им сервира чай и пасти. Детективите седнаха с известна неловкост.

— Ще желаете ли кафе? — попита госпожа Фелпс.

— Не, благодаря — отвърна Клинг.

Майер се изкашля и погледна Клинг. Той с удоволствие би изпил чаша кафе, но вече бе изтървал възможността. Госпожа Фелпс бе сменила темата.

— Дошли сте заради Ани, нали? — попита.

— Да — отвърна Клинг.

— Значи тогава знаете?

— Какво да знаем?

— За нея и Франклин.

— Какво имате предвид, госпожо Фелпс? — попита Майер.

— Те имаха връзка — отговори госпожа Фелпс.

Клинг премига. Майер, като по-възрастен, не премига.

— Да, знаем — каза.

— Не я е убил той — каза госпожа Фелпс. — Уверявам ви.

— Откога знаете това?

— За връзката им? Отдавна.

— Откога по-точно?

— Поне от една година. — Госпожа Фелпс сви рамене. — Франклин все пак не е младо момче и не се разтревожих. Такива неща се случват в живота и аз ги разбирам. Ако бях вдигнала скандал, можеше и да го изгубя. Инвестирала съм твърде много в него, за да го загубя ей така. При други обстоятелства всичко щеше да приключи най-много за шест месеца.

— Вие познавате ли я, госпожо Фелпс?

— Срещала съм я веднъж или два пъти в магазина.

— И какво ви е мнението за нея?

— Много красиво момиче. Франклин има вкус.

— Май гледате доста либерално на нещата, госпожо Фелпс.

— Вие женен ли сте, детектив… детектив Майер, нали?

— Да.

— Поговорете с жена си. Попитайте я колко време е заделила, за да ви превърне в мъж. Това е инвестиция, детектив Майер. Единствената инвестиция на една жена е нейният мъж. И децата й, разбира се, ако е имала щастието. Аз нямам деца. Вие имате ли деца, детектив Майер?

— Да, три.

— Жена ви е имала по-голям късмет от мен. Аз имам само Франклин. Той е и единствената ми инвестиция, делото на моя живот. Мъжете имат разни неща, жените имат само мъжете си. Той е моят бизнес. Аз съм вложила много в този бизнес, детектив Майер. Дадох на Франклин всичко, което можех да дам. Бях добра съпруга. В резултат на това той днес е мъж. Не беше такъв, когато се запознахме. Аз обаче видях неговите потенциални възможности и инвестирах. Инвестирах единственото, което притежавах. Себе си.

— Разбирам — каза Майер.

— И какво трябва да направя, когато видя инвестицията си заплашена от една красива жена? Правя това, което ми подсказва здравият разум. Седя и изчаквам. Нима ще имам глупостта да затворя магазина само защото в склада е имало малък пожар? — Госпожа Фелпс приятно се усмихна. — За шест месеца всичко щеше да приключи. Всичко щеше да се върне на мястото си.

— Ани Бун знаеше ли, че тази връзка ви е известна?

— Не.

— А съпругът ви знаеше ли?

— Не. И сега не знае. Ще съм ви благодарна, ако не му кажете. За една съпруга не е добре да изглежда прекалено интелигентна. — Госпожа Фелпс отново се усмихна. — Издавам ви търговска тайна, детектив Майер. Жена ви едва ли би ми благодарила.

— Тя не се нуждае от намеци къде да инвестира-усмихна се Майер. — Вече е вложила всичко, което има.

— Сега ще му кажете ли, че тази връзка ви е известна?

— Да.

— По-добре недейте. Не вярвам да ви бъде от особена полза. Той не е убиецът.

— Тогава кой е убиецът? — попита Майер.

— Не знам — каза госпожа Фелпс и отново се усмихна. — Нали нямате нищо против да кажа нещо жестоко?

— Нямам — рече Майер.

Госпожа Фелпс продължаваше да се усмихва.

— И хич не ми пука.

— За какво не ти пука, мила? — попита Франклин Фелпс откъм вратата.

— Не ми пука дали ще покажеш нашите кучета-отговори тя, пренагласяйки рефлексите си почти мигновено към новата ситуация.

Фелпс се усмихна на детективите.

— Имаме три ловджийски кученца. Аз се гордея с тях, а Марна не обича да ги показваме. Детектив Майер, прощавайте, че не ви познах.