Ед Макбейн - Изборът на убиеца

Умът на Стив Карела бе зает с по-важни неща.

По улица „Боксър“ вървеше човек и се чувстваше като конски гъз.

Цялото му лице бе покрито с лейкопласт. Беше висок метър и осемдесет и пет и тежеше осемдесет килограма. Имаше сини очи и волева брадичка. Косата му бе яркочервена с изключение на един кичур над лявото слепоочие, където веднъж го бяха наръгали с нож и после косата неизвестно по какви причини израсна бяла.

Човекът се казваше Котън Хоуз.

Не беше на смяна, но при все това се бе завърнал на улица „Боксър“ да научи нещо повече за онзи, който бе изстрелял четири куршума през вратата и след това го бе премазал от бой. Гордостта му бе наранена, а и лицето му бе наранено, но най-лошото бе, че се чувстваше кръгъл глупак. Не му беше приятно да се чувства глупак. Щеше да се чувства още по-голям глупак, ако Карела беше убит. Отново се сети за нелепото си почукване, отново се сети и за четирите неочаквани изстрела, които накараха Карела да легне на пода. Днес можеха да убият Карела. Днес можеше да стане причина за неговата смърт.

Мисълта не бе приятна. Може би Хоуз беше самонадеян, може би бе възпитан в участък, където убийците не бяха чести гости, може би бе нетърпелив и понякога високомерен. Обаче се гордееше много със своята професия и сърцето му бе широко като Големия каньон. Ценеше живота на Стив Карела като своя собствен. Не бе искал да допусне тази тъпа грешка. Реши, че може би е проявил нетърпение. Прояви нетърпение и забрави да мисли. А да забравиш да мислиш е лош навик за едно ченге, особено в участък като 87-ия. На Хоуз бе започнало да му става все по-ясно, че 87-и участък е по-различен от другите, през които бе минал по време на работата си в полицията. Реши, че това предизвикателство му е приятно. Беше станал ченге, защото искаше да се бори против престъпността. И в 30-и участък имаше престъпност, разбира се, но в сравнение с района на 87-и участък тя бе като лимонада до мартини с водка.

Хоуз имаше чувството, че има какво да научи в 87-и участък. Имаше освен това и чувството, че Стив Карела е човекът, от когото трябва да почерпи тези знания. Разбира се, за нищо на света не би направил на Карела удоволствието да се издаде, че се учи от него, но това не променяше същността на нещата. Разбира се, тъпата му грешка от днес следобед едва ли би го превърнала в любимец на Карела и неговата майка, поне така си мислеше. Не знаеше, че Карела вече е задраскал инцидента от съзнанието си. Ако го познаваше по-добре, Хоуз щеше да знае, че Карела не таи злоба. Хоуз обаче не познаваше Карела. Самият той бе достигнал онази степен на зрялост, при която таенето на злоба изглежда справедливо и уместно чувство. И така, използвайки собствената си личност като трамплин, той тутакси заключи, че Карела е затаил злоба към него заради случилото се следобед.

В същото време Хоуз държеше Карела да го харесва. Беше разбрал, че Карела е способно и умно ченге, инстинктът му бе подсказал това. Искаше да се научи на нещо от доброто ченге и умния човек, инстинктът му бе подсказал и това. Искаше да се научи на нещо от доброто ченге и да бъде уважаван от умния човек. Работата бе съвсем проста. Нямаше да постигне нито едно от тези две неща, ако Карела го приемеше за идиот.

Именно тези разсъждения го бяха довели до улица „Боксър“ тази вечер, вечерта на 15 юни. Беше събота вечер и един млад трийсет и две годишен мъж сигурно би открил някакво приятно забавление, по-подходящо за събота вечер. Хоуз обаче бе решил, че е извършил груба грешка, която трябва да поправи.

В известен смисъл той бе утежнил тази грешка. Веднага след стрелбата Карела настоя да го придружи до болницата, а той рязко отказа. Сега си даваше сметка, че този отказ всъщност бе своеобразно продължение на първоначалната му глупост. В онзи момент той физически не бе в състояние да претърси апартамента и нямаше основания да допуска, че човек като Карела ще се възхищава от героизъм на дребно. Бяха прекарали десетина минути в стаята, когато Карела отиде при него.

— Слушай, Хоуз — бе му казал, — страшно кървиш. Ако трябва да те нокаутирам, за да те откарам до болницата, ще го направя. Да те нокаутирам ли?

Хоуз уморено поклати глава и Карела го откара в болницата. В резултат на това не успяха да разпитат съседите. Хоуз се надяваше да стори това тази вечер.

Откри портиера в една стая в подземния етаж. Лежеше проснат по корем върху един миндер. Стайчето вонеше на уиски. Хоуз отиде до миндера и разтърси стареца. Той се извърна към него.