Джон Толкин - Недовършени предания

Бел.7: Вестоносците се добрали до Едорас едва по пладне на 27 февруари. Гандалф пристигнал там рано сутринта на 2 март (февруари имал трийсет дни!) — така Грима е бил прав, когато казал, че няма и пет дни откакто кралят получил скръбната вест за гибелта на Теодред. (Бележка на автора.)

Става дума за разговора, описан в „Двете кули“ (книга 3, глава 6).

Бел.8: Казват, че около цялото островче набил колове с главите на избитите секироносци, а над набързо струпаната могила на Теодред по средата издигнал своето знаме и рекъл: „Туй ще е достатъчна защита“. (Бележка на автора.)

Бел.9: Казват, че това решение било на Гримболд. Елфошлем не пожелал да го напусне, но ако решавал сам, щял под прикритието на мрака да изостави Бродовете и да отстъпи на юг, за да се обедини с Еркенбранд и да подкрепи силите за отбрана на Усоева котловина и Рогоскал. (Бележка на автора.)

Бел.10: Това е била голямата войска, която Мериадок видял да напуска Исенгард, както разказал по-късно на Арагорн, Леголас и Гимли („Двете кули“, книга 3, глава 9): „Видях как неприятелят се отдалечава — безкрайни колони маршируващи орки, пеш или възседнали грамадни вълци. А имаше и човешки батальони. Мнозина носеха факли и в светлината на пламъците виждах лицата им… Трябваше им цял час, за да се изнижат през портата. Някои се спуснаха по шосето към Бродовете, други завиха и потеглиха на изток. На около миля оттук реката тече по много дълбок канал и там е изграден мост“.

Бел.11: Те не носели брони и само малцина от тях имали по някой кожен нагръдник, придобит чрез кражба или плячкосване из бойното поле. А Рохиримите получавали своето въоръжение от изкусните гондорски ковачи. В Исенгард орките изработвали своите тежки и неудобни ризници, но ги пазели само за себе си. (Бележка на автора.)

Бел.12: Изглежда, че доблестната отбрана на Гримболд не била съвсем напразна. Тя се оказала неочаквана и командирът на Саруман закъснял; той се задържал там няколко часа, макар че било предвидено да нахлуе през Бродовете, да разпилее отслабналите защитници и без повече да им обръща внимание, да се устреми на юг, за да вземе участие в щурма срещу Усоева котловина. Но сега го обзели съмнения. Може би очаквал сигнал от другата армия, пратена по източния бряг на Исен. (Бележка на автора.)

Бел.13: Храбър военачалник, племенник на Еркенбранд. Благодарение на своята доблест и бойно умение той се спасил от гибел край Бродовете, но паднал в Пеленорската битка за велика скръб на целия Западен предел. (Бележка на автора.)

Дунхере бил управник на Черноденската долина („Завръщането на краля“, книга 5, глава 3).

Бел.14: Изречението не е много ясно, но в светлината на по-нататъшния текст вероятно се отнася до онази част от армията, която слязла по източния бряг на Исен.

Бел.15: Вестта била донесена от Конник на име Кеорл, който на връщане от Бродовете срещнал Гандалф, Теоден и Едорас, водещи подкрепления от Едорас („Двете кули“, книга 3, глава 7).

Бел.16: Както подсказва повествованието, Гандалф трябва да се е свързал предварително с Дървобрад и да е знаел, че търпението на ентите се изчерпва; освен това е проумявал думите на Леголас („Двете кули“, книга 3, началото на глава 7): Исенгард се обгръщал в непроницаема сянка, защото вече бил обкръжен от ентите. (Бележка на автора.)

Бел.17: Когато след битката в Рогоскал стигнал до Бродовете на Исен заедно с Теоден и Еомер, Гандалф им обяснил: „Някои изпратих с Гримболд Западнопределски да се присъединят към Еркенбранд. Други отредих за това погребение. Те сега са потеглили подир твоя воевода Елфошлем. Аз го изпратих с мнозина Конници към Едорас“. („Двете кули“, книга 3, глава 8.)

Текстът свършва по средата на следващото изречение.

Това деление се отнасяло само до военната организация. Границите на окръга минавали по река Снегоструй до сливането й с Ентомил, а оттам на север покрай Ентомил. Бележка на автора.

Там някога бил домът на Еорл; след като Еорловият син Брего се преселил в Едорас, домът останал владение на неговия трети син Еофор, чийто потомък бил Еомунд, бащата на Еомер. Диплище било част от кралските владения, но Алдбург си оставал най-удобна база за Сбора на Източните предели. Бележка на автора.