Джон Толкин - Недовършени предания

Бел.54: Мардил бил първият от властващите Наместници на Гондор. Той служел като наместник на последния крал Еарнур, който изчезнал в Минас Моргул през 2050 година. „В Гондор се смятало, че коварният враг уловил краля с подлост и го умъртвил в Минас Моргул подир люти мъчения; ала тъй като нямало свидетели на гибелта му, още дълги години Добрият Наместник Мардил управлявал Гондор от негово име“ („Властелинът на Пръстените“, Приложение А).

За съжаление в българския правопис не е решен задоволително въпросът с дългата пряка реч. Според сегашните правила би трябвало да слея целия разказ на Гандалф без нито един нов ред. Тъй като това (според мен) би било твърде грозно, избрах компромисно решение. Цялото повествование между двата празни реда се води от името на Гандалф, а след това Фродо отново има думата. — Б.пр.

Бел.1: За срещата между Гандалф и Торин се разказва също така в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“, където е дадена датата 15 март 2941 г. Между двете описания има лека разлика — според Приложение А срещата се е състояла в хана на Брее, а не по пътя. Гандалф бил посетил Графството за последен път преди двайсет години, през 2921 г., когато Билбо е бил на трийсет и една; по-късно вълшебникът казва, че при последната им среща хобитът още не бил навършил пълнолетие [трийсет и три].

Бел.2: Градинарят Ямкин — Ямкин Зеленоръкия, чийто чирак е бил Бързохам Майтапер (бащата на Сам, наричан още Старика) — виж „Задругата на Пръстена“ (книга 1, глава 1) и Приложение В към „Властелинът на Пръстените“.

Бел.3: Елфическата слънчева година ( лоа ) започвала с ден, наречен йестаре — навечерието на първия ден на туиле (пролетта); според календара на Имладрис йестаре „съответствал приблизително на 6 април по летоброенето на Графството“. („Властелинът на Пръстените“, Приложение Г.)

Бел.4: Траин Първи, далечен предшественик на Траин Втори и Торин, избягал от Мория през 1981 година и станал първият Крал под Планината. („Властелинът на Пръстените“, Приложение А.)

Бел.5: Даин Втори Железоноги е роден през 2767 година; в Битката под Азанулбизар (Нандухирион) през 2799 той съсякъл пред Източната порта на Мория огромния орк Азог и тъй отмъстил за Ториновия дядо Трор. Загинал при Битката в Дейл през 3019 г. („Властелинът на Пръстените“, Приложения А и Б.) В Ломидол Фродо узнава от Глоин, че „Даин все още е Крал под Планината — стар (навършил бе двеста и петдесет години), почитан и баснословно богат“. („Задругата на Пръстена“, книга 2, глава 1.)

Гимли би трябвало поне да е минавал през Графството при своите пътешествия, след като напуска дома си в Сините планини (виж предпоследния откъс от Приложението).

В Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ е разказано за бедите в Рохан през Дългата зима на 2758–59 г.; а в „Разказ за годините“ се споменава, че „Гандалф подпомогнал народа на Графството“.

Тук в ръкопис А, може би неволно, е пропуснато едно изречение, свързано с по-нататъшната забележка на Гандалф, че Смог никога не е помирисвал хобит: „А също тъй и непознат мирис, поне непознат за врага на джуджетата Смог“.

Бел.1: Според бележката за 2951 г. в „Разказ за годините“, Саурон изпратил не двама, а трима Назгули да заемат отново Дол Гулдур. Двете твърдения могат да бъдат съгласувани чрез предположението, че по-късно единият Дух се е завърнал от Дол Гулдур в Минас Моргул, но според мен изглежда по-вероятно тази версия да е отпаднала при съставянето на „Разказ за годините“; струва си да отбележим, че в отхвърлен вариант на този пасаж се споменава само за един Назгул в Дол Гулдур (наречен не Хамул, а „Вторият Предводител (Черния от Изтока)“) и за още един, който останал при Саурон като доверен вестоносец.

От записките, които описват най-подробно движението на Черните конници из Графството, следва, че именно Хамул пристигнал в Хобитово и разговарял със Старика Майтапер, пак той преследвал хобитите по пътя за Стъблино и едва не ги догонил на Сала при Фукови оврази. Другият Конник, когото призовал с крясъци от хребета над Горски дом и с когото посетил чифликчията Чудоум, бил „неговият спътник от Дол Гулдур“. За Хамул тук се казва, че след самия Черен капитан той бил най-подготвен от всички Назгули да долови присъствието на Пръстена, ала в същото време най-много се обърквал и губел сили от дневната светлина.