Джон Толкин - Недовършени предания

Синдаринските имена на потоците Ентомил и Меринг се срещат единствено тук; с Онодло можем да сравним древните названия на ентите — Онодрими или Ениди („Властелинът на Пръстените“, Приложение Е „За другите народи“).

Бел.47: Атрад Ангрен — виж Приложение Г към „Историята на Галадриел и Келеборн“, където Синдаринското име на Бродовете е дадено като Етраид Енгрин. Изглежда, че по онова време названието е съществувало както в единствено, така и в множествено число.

Бел.48: Навсякъде другаде гората се нарича Фириенски лес (съкратено от Халифириенски лес). Фириенхолт — дума, срещана в старата англосаксонска поезия ( firgenholt ) — има същото значение: „планинска гора“. Виж Бележка 33.

Бел.49: Истинската им форма била Роханд и Рохир-рим , както са останали и в летописите на Гондор. Съдържат Синдаринската дума рох , тоест „кон“, съответстваща на ео- в името Еотеод и множество лични имена на Рохиримите [виж Бележка 36]. В Роханд се добавяло Синдаринското окончание -нд ( -анд, -енд- -онд ); то се прилагало широко при наименуване на области, но в разговорния език звукът „д“ обикновено отпадал, особено при дълги названия като Каленардон, Итилиен, Ламедон и т.н. Името Рохирими е копирано от ео-хере — терминът, с който в Еотеода обозначавали общия кавалерийски сбор по време на война; съставено е от рох + Синдаринското хир , тоест „владетел, господар“ (без никаква връзка с [англосаксонската дума] хере ). В имената на отделни народи Синдаринската дума рим — „множество, тълпа“ (на староелфически римбе ) се използвала често за образуване на колективно название като например в Еледрим (Еделрим) — „всички елфи“, Онодрим — „народ на ентите“, Ноготрим — „всички джуджета, джуджешки народ“. Така са възникнали имената Рохан и Рохирими , които срещаме във „Властелинът на Пръстените“. (Бележка на автора.)

Бел.50: Изглежда, че Еорл все още не е повярвал в добрата воля на Бялата Владетелка.

Бел.51: Името Ейленаер е възникнало още преди Нуменорската епоха и очевидно има връзка с Ейленах . (Бележка на автора.)

Според една бележка за сигналните хълмове, Ейленах „вероятно е бил чуждо име, без връзка със Синдаринския, Нуменорския или Общия език… Ейленах и Ейленаер са били местни забележителности. Ейленах представлявал най-високата точка на Друаданския лес. Виждал се далече на запад и по време на сигналната система имал задачата да предава по-нататък съобщенията от Амон Дин; ала не бил подходящ за големи клади, тъй като върху тесния му връх имало твърде малко място. Оттук идва названието на по-западния сигнален хълм Нардол — «Огнен връх»; той се намирал в края на висок хребет, който влизал някога в рамките на Друаданския лес, но отдавна бил оголен от секирите на зидари и каменари, идващи откъм Камен проход. Върху Нардол имало стража, която охранявала и тамошните кариери; пазачите разполагали със солидни запаси от дърва и при необходимост можели да запалят огромна клада, която в ясна нощ се виждала чак до последния сигнален хълм (Халифириен) на сто и двайсет мили западно оттам“.

В същата бележка се казва, че „Безмълвният хълм Амон Дин бил може би най-старото възвишение, предназначено да служи за укрепено предмостие на Минас Тирит (от града можели да видят неговата клада), откъдето стражата да бди над пътя от Дагорлад към Северен Итилиен и да осуетява всеки вражески опит за минаване през Андуин около Каир Андрос. Не се знае как е получил това име. Вероятно защото биел на очи като гол и скалист хълм, извисен и откъснат от гористите възвишения на Друаданския лес (Тавар-ин-Друедаин), рядко посещаван от люде, зверове и птици“.

Бел.52: Според Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ дивите хора от Изтока нападнали за пръв път Гондор по времето на Остохер, четвъртия крал след Менелдил; „но син му Таростар ги разбил и прогонил, та затуй се нарекъл Ромендакил, що означава «Източен победител».“

Бел.53: Именно Ромендакил Първи създал службата Наместник (или Арандур , тоест „кралски служител“), но по онова време Наместникът бил избиран лично от краля като доверен и мъдър мъж, обикновено на преклонна възраст, тъй като не му се позволявало да тръгва на война и да напуска кралството. Наместникът никога не се избирал измежду хората от кралския род. (Бележка на автора.)