Джон Толкин - Недовършени предания

Макар и възможни, тези обяснения с цел съхранение на логическата връзка ми се виждат по-малко правдоподобни, отколкото предположението, че е имало две отделни и независими „предания“ за потеклото на Владетелите от Дол Амрот.

Бел.40: Буквите върху камъка били XXX 213(Л — НД — Л) — името на Елендил без гласните букви, което той използвал като символ и като знак върху печатите си. (Бележка на автора.)

Техническа бележка на преводача: Тук да се вмъкне факсимиле на трите букви от стр. 316 на оригинала.

Бел.41: Наистина възвишението Амон Анвар било най-близо до средата на правата линия от вливането на Липосвет в Андуин до южния край на Тол Фалас; а разстоянието от него до Бродовете на Исен се равнявало на това до Минас Тирит. (Бележка на автора.)

Бел.42: Макар и несъвършено; защото по обичая на Рохиримите била изречена с древни слова, под формата на изтънчени стихове и възвишена реч, в която Еорл бил ненадминат. (Бележка на автора.)

По всяка вероятност не съществува друг вариант на Клетвата, освен цитирания тук превод.

Бел.43: Ванда — клетва, обет, тържествено обещание; тер-марува от тер — „през“ и мар — „живея, заселвам се“, в бъдеще време марува . Еленна-норео : родителен падеж (във връзка с алкар ) на Еленна-норе — „земя, наречена Към Звездите“; алкар — слава; ениялиен от ен — „пак“ и ял — „призовавам“ при инфинитивната форма ен-иялие , която тук е в дателен падеж и означава „за да се призове отново“, свързано пряко с алкар , тъй че цялостният смисъл е: „за да се призове отново (или да се припомни) старата слава“. Ворондо е родителен падеж на воронда — „твърд в дадената дума, верен съюзник“; прилагателните, използвани като „титли“ или често свързвани с имена, обикновено се поставят след името и както често става в староелфическия, при две спрегаеми имена се спряга само второто [според друго тълкуване прилагателното е воримо , родителен падеж от ворима със същото значение като воронда ]; воронве — „твърдост, вярност, преданост“ като допълнение на ениялиен .

Най — да бъде, дано; Най тирувантес — „дано да я съхранят“ (частицата -нте означава трето лице множествено число, когато предварително не е посочен извършителят на действието); и харар — онези, що седят върху; махалмасен е местен падеж в множествено число на думата махалма — трон; ми — „във“ или „на“. Нумен — Запад; и Еру и — Единствения който; еа — сегашно време на глагола „съм“ в първо лице единствено число; тенойо от тена — „до, чак до“ и ойо — безкрайност; тенойо — завинаги. (Бележки на автора.)

Бел.44: И не се чула повече чак докато крал Елесар се завърнал и на същото място подновил обета с краля на Рохиримите Еомер, осемнайсети Еорлов потомък. По закон единствено кралят на Нуменор имал право да призове Еру за свидетел и то само в най-важни и тържествени случаи. Кралското родословие се прекъснало с Ар-Фаразон, който загинал при Падението; но Елендил Воронда като потомък на четвъртия крал Тар-Елендил бил смятан за законен владетел на Верните, които не взели участие в бунта на кралете и поради това били пощадени. Кирион бил Наместник на кралете от Елендиловия род и поне що се отнася до Гондор, разполагал с всички техни пълномощия — до завръщането на истинския крал. Все пак клетвата му поразила всички присъстващи и ги изпълнила със страхопочитание, тъй че самата тя (дори и без благоговението пред древния гроб) би била достатъчна, за да превърне онова място в светилище. (Бележка на автора.)

В тази бележка Елендиловото име Воронда, тоест „Верния“, първоначално е било записано Воронве, което обаче в Клетвата е представено като съществителното „твърдост, преданост“. Но в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ Мардил, първият властващ Наместник на Гондор е наречен „Мардил Воронве“ — тоест Твърдия или Верния; а през Първата епоха гондолинският елф, който води Туор по пътя от Винямар, също носи името Воронве, което в Списъка на имената към „Силмарилион“ преведох като Издръжливия.

Бел.45: Виж първия цитат в Приложение В към „Историята на Галадриел и Келеборн“.

Бел.46: Според гондорския обичай всички имена са дадени на Синдарински език; но по-късно народът на Еотеода ги превел и преиначил според своя език, или пък ги заменил с нови. Във „Властелинът на Пръстените“ най-често са използвани имена от езика на Рохиримите. Така например Ангрен = Исен; Ангреност = Исенгард; Ветроклин (което име също е използвано) = Ентолес; Онодло = Ентомил; Гланхир = Меринг (и двете имена означават „граничен поток“). (Бележка на автора.)