Бел.2: В неописуемия си страх пред Назгулите той дръзнал да се укрие в Мория. (Бележка на автора.)
Бел.3: При брода на Бруинен само кралят-магьосник и още двамина, подмамени от близостта на Пръстена, дръзнали да нагазят в реката; останалите били отблъснати натам от Глорфиндел и Арагорн. (Бележка на автора.)
Бел.4: Както разказва по-късно пред Съвета на Елронд, Гандалф е разпитал Ам-гъл по време на пленничеството му при елфите на Трандуил.
Бел.5: Гандалф казва пред Съвета на Елронд, че след като напуснал Минас Тирит, „ме пресрещнаха вести от Лориен, че Арагорн е минал по този път и че е намерил създанието, наричано Ам-гъл“.
Бел.6: Гандалф пристигнал два дни по-късно и потеглил призори на 29 март. След Равноскал той имал кон, ала трябвало да преодолее Високия проход през Планините. В Ломидол сменил коня и препускайки колкото е възможно по-бързо, стигнал до Хобитово вечерта на 12 април след пътешествие от почти осемстотин мили. (Бележка на автора.)
Бел.7: Както тук, така и в „Разказ за годините“ за атаката срещу Осгилиат се посочва датата 20 юни.
Бел.8: Това твърдение несъмнено се връзва с Боромировия разказ за битката в Осгилиат пред Съвета на Елронд: „Сила имаше там, каквато не бяхме срещали преди. Някои казваха, че можела да се види като огромен черен конник, като тъмна сянка в лунния сумрак“.
Бел.9: В едно писмо от 1959 г. баща ми споделя: „От 2463 година [когато според «Разказ за годините» Деагол Запасливеца намира Единствения Пръстен] до началото на Гандалфовото разследване около Пръстена (почти 500 години по-късно) те [Запасливците] изглежда наистина са измрели напълно (с изключение на Смеагол, разбира се); или пък са избягали от сянката на Дол Гулдур“.
Бел.10: Според авторското мнение от Бележка 2, Ам-гъл избягал в Мория поради страха си от Назгулите; виж също така във вариант А твърдението, че Повелителят на Моргул е продължил издирванията си на север отвъд Перуникови поля отчасти и с надеждата да залови Ам-гъл.
Бел.11: Всъщност изглежда, че те не са се срещали чак толкова често; ала все пак стигали, за да пропъждат всички натрапници, ако не са били по-многобройни и по-добре въоръжени от Балин и неговата дружина. (Бележка на автора.)
Бел.12: Според джуджетата за отварянето им обикновено трябвало да наблегнат двамина; само много силно джудже можело да ги открехне без чужда помощ. Преди опустяването на Мория край Западната порта имало портиерски помещения, в които винаги дежурело поне едно джудже. Така самотен пътник (евентуално натрапник или беглец) не можел да излезе без разрешение. (Бележка на автора.)
Бел.13: Във вариант А Саруман твърди, че не знае къде е укрит Пръстенът; в Б „отрекъл изобщо да знае за страната, която дирят“. Но това вероятно е едно и също нещо, изказано с различни думи.
Бел.14: По-рано в този вариант се казва, че по онова време Саурон най-сетне започнал да овладява Саруман чрез палантирите и във всеки случай често успявал да разчете мислите му — дори когато той се опитвал да укрие важни сведения. Тъй Саурон разбрал, че Саруман се досеща къде може да е укрит Пръстенът; а Саруман открито признал, че държи в плен Гандалф, който знае повече от него.
Бел.15: В „Разказ за годините“ относно 18 септември 3018 г. е вписан следният текст: „В ранните часове Гандалф избягва от Ортанк. Черните конници прекосяват Бродовете на Исен“. Въпреки цялата си лаконичност и макар да не намеква, че Конниците са посетили Исенгард, той все пак изглежда основан върху разказа от вариант В.
Бел.16: В нито един от текстовете не се споменава какво е станало между Саурон и Саруман след като измяната била разкрита.
Бел.17: Лобелия Вържиколан се омъжила за Ото Влачи-Торбинс; техен син е Лото, който узурпирал властта в Графството по време на Войната за Пръстена и бил известен с прозвището „Началника“. Чифликчията Памуксън споменава в разговор с Фродо, че Лото притежавал плантации за пушилист в Южната околия („Завръщането на краля“, книга 6, глава 8).
Бел.18: Обичайният път бил през Тарбадския брод към страната Дун (а не направо към Исенгард), откъдето стоките стигали до Саруман по тайни пътеки. (Бележка на автора.)
Читать дальше