Джон Толкин - Недовършени предания

Бел.3: Макар да говорели същия език (леко преиначен). Те обаче били запазили и множество свои думи. (Бележка на автора.)

Бел.4: Както в Брее през Третата епоха живеели заедно хора и хобити; но между хобитите и Друговете нямало нищо общо. (Бележка на автора.)

Бел.5: Когато враждебни люде, без да ги познават добре, казвали, че Моргот сигурно е отгледал орките от подобни твари, Елдарите им отговаряли: „Тъй като не може сам да сътвори нищо живо, Моргот несъмнено е създал орките от различни човешки народи, ала Друедаините трябва да са избегнали неговата Сянка; защото между техния смях и смеха на орките разликата е тъй огромна, както между светлината на Аман и мрака в Ангбанд“. И все пак мнозина смятали, че лютата им ненавист към орките се дължи на някакво далечно родство. Орките и Друговете взаимно се смятали за изменници. (Бележка на автора.)

В „Силмарилион“ се твърди, че Мелкор сътворил орките от пленени елфи скоро след тяхната поява (стр. 53 и 110–111); но това е само едно от многото противоречиви предположения за произхода на орките. Тук можем да отбележим, че в „Завръщането на краля“ (книга 5, глава 5) се описва смехът на Ган-бури-Ган: „при тия думи старият Ган издаде чудноват бълбукащ звук, сякаш се смееше“. Споменато е, че той има рядка брада, която „стърчеше на фъндъци по възловатата челюст като стар мъх“ и тъмни, безизразни очи.

Бел.6: В някои откъслечни бележки е отбелязано, че самите те се наричали Другу (звукът „г“ се произнасял гърлено). Възприето от Синдаринския език в Белерианд, това име било съкратено на Дру или Друг (множествено число Друини или Друати ); но когато Елдарите открили, че народът Дру е заклет враг на Моргот, била добавена „титлата“ адан и ги нарекли Друедаини (единствено число Друадан или Друаданец ), за да отбележат както човешката им природа и тяхната дружба с Елдарите, така и разликата им от Трите рода на Едаините. По онова време думата Дру се използвала само в словосъчетания като Друнос , тоест „семейство от народа Дру“ или Друваит — „пущинакът на народа Дру“. В Куенийския език Другу се превърнало в Ру и Руатан , множествено число Руатани . За другите им названия в по-късни времена (Диви люде, Вози, Пукели) виж края на основния текст и Бележка 14.

Бел.7: В аналите на Нуменор се разказва, че на тия последни бегълци било разрешено да отплават отвъд морето с Атаните, та сред мирната нова земя да се множат и живеят честито; те обаче повече не взели участие във войната, понеже морето ги плашело. За по-нататъшната им съдба срещаме писмено споменаване само в една от малкото легенди, оцелели подир Падението — разказът за първите нуменорски пътешествия по море обратно към Средната земя, известен под името „Моряшката съпруга“. В едно негово копие, съставено и съхранено в Гондор, има бележка на писаря, свързана с откъса, в който се споменава за Друедаини от дома на крал Алдарион Мореплавателя — тя казва, че Друедаините, които открай време се славели с необичайна прозорливост, били смутени от вестта за неговите пътешествия, бояли се да не ги сполети зло и го умолявали да не потегля повече. Не сполучили, тъй като нито баща му, нито неговата съпруга можели да променят решението му; и Друедаините си тръгнали отчаяни. От онуй време нататък Друедаините в Нуменор станали неспокойни и въпреки страха си пред морската шир, почнали сами или по двама-трима да молят за място на големите кораби, що отплавали към северозападните брегове на Средната земя. Ако някой ги питал: „Защо си тръгвате и накъде?“, те отговаряли: „Усещаме, че Големият остров вече не е сигурен под нозете ни и желаем да се завърнем по земите, отгдето дойдохме“. Тъй броят им пак бавно взел да намалява година подир година, та не бил останал ни един, когато Елендил се спасил от Падението — последните избягали от страната веднага след довеждането на Саурон. (Бележка на автора.)

Нито в материалите около историята на Алдарион и Ерендис, нито където и да било другаде не са запазени допълнителни сведения за присъствието на Друедаини в Нуменор; само една откъслечна бележка е споменато, че „сред Едаините, които подир Войната за Скъпоценните камъни отплавали през морето към Нуменор, имало и шепа оцелели от Народа на Халет, а малцината Друедаини, що ги придружавали, измрели далеч преди Падението“.