Джон Толкин - Недовършени предания

Бел.9: При разговора си с хобитите и Гимли в Минас Тирит след коронацията на крал Елесар Гандалф отново казва: „Олорин бях в забравения Запад“; виж „Походът към Еребор“.

Бел.10: Споменаването на „чужди звезди“ се отнася единствено до Харад и трябва да означава, че Арагорн е пътувал из южното полукълбо. (Бележка на автора.)

Бел.11: Над последната буква на Инка-нус има знак, който подсказва, че последният звук би трябвало да е „ш“.

Бел.12: Една от поемите в сборника от древен норвежки епос, известен под заглавието „Поетичната Еда“ или „По-голямата Еда“.

Бел.1: Несъмнено те са използвани през 1944 година при консултациите между Арнор и Гондор относно наследника на короната. „Вестите“ за бедите из Северното кралство, получени в Гондор през 1973 г., навярно са били последният случай на тяхна употреба преди наближаването на Войната за Пръстена. (Бележка на автора.)

Бел.2: Заедно с Арведуи изчезнали Камъните от Ануминас и Амон Сул (Бурния връх). Третият палантир на Севера бил в кулата Елостирион върху Емин Бераид и притежавал особени свойства (виж Бележка 16).

Бел.3: Камъкът от Осгилиат бил загубен във водите на Андуин по време на гражданската война през 1437 г.

Бел.4: За възможността да бъдат унищожени палантирите виж по-нататък в текста. В бележката за 2002 г. от „Разказ за годините“ и в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ се посочва категорично, че палантирът е бил пленен при падането на Минас Итил; но баща ми отбелязваше, че тези летописи са били създадени след Войната за Пръстена и въпреки цялата си категоричност твърдението е само догадка. Итилският камък повече не бил открит и вероятно е унищожен при рухването на Барад-дур.

Бел.5: Сами по себе си Камъните можели единствено да виждат — сцени и образи от далечни места или от миналото. Те оставали без обяснение; и във всеки случай за хората от по-късни времена се оказало трудно виденията да бъдат избирани чрез волята или желанието на наблюдателя. Но когато нечий друг ум заемал отсрещния камък „в съгласие“, ставало възможно мислите да бъдат „прехвърляни“ (възприемали се като „говор“) и видения от съзнанието на единия наблюдател да се прехвърлят чрез Камъка у другия. [Виж по-нататък в текста и Бележка 21.] Тази възможност се използвала главно при размяна на съвети, мнения и необходими за управлението вести; по-рядко за дружески беседи и размяна на приветствия или съболезнования. Единствено Саурон е употребил Камък, за да прехвърли могъщата си воля, да се наложи над изтощения наблюдател и тъй да го подчини на своите заповеди, като изтръгне от него всички потайни мисли. (Бележка на автора.)

Бел.6: Заслужава да си припомним думите на Гандалф пред Съвета на Елронд, че Саруман дълго е проучвал свитъците и книгите в Минас Тирит.

Бел.7: Що се отнася до „по-светската“ политика на власт и военна сила, Исенгард бил отлично разположен като ключ към Роханския пролом. Там се намирала слабата точка в отбраната на Запада, особено след упадъка на Гондор. През пролома можели тайно да преминават вражески съгледвачи и вестоносци, а дори и цели войски, както в предишни епохи. Съветът, изглежда, не е усещал това, тъй като вече дълги години над всичко ставащо в Исенгард тегнела най-строга тайна. Използването, а може би и специалното отглеждане на орки оставало неизвестно, но сигурно е започнало не по-рано от 2990 година. Оркските войски вероятно не са били използвани извън територията на Исенгард преди нападението срещу Рохан. Ако Съветът е знаел всичко това, то естествено веднага би се разкрило, че Саруман е преминал на страната на злото. (Бележка на автора.)

Бел.8: Денетор явно е разбрал за догадките и подозренията на Гандалф, при което проявил едновременно гняв и насмешка. Заслужават внимание думите му при срещата с Гандалф в Минас Тирит („Завръщането на краля“, книга 5, глава 1): „за тия дела вече знам колкото ми е нужно, преди да връхлети ударът от Изтока“, а още по-многозначителни са следващите му думи: „Да, казват, че Камъните са изчезнали, ала и до днес властелините на Гондор са по-зорки от простолюдието и получават вести отвсякъде“. Съвсем отделно от палантирите Денетор е бил надарен с изключителна духовна мощ и умеел светкавично да разчита скритото зад лица и думи, но освен това може би наистина е зърнал чрез Анорския камък видения от събитията в Рохан и Исенгард. (Бележка на автора.)