Джон Толкин - Недовършени предания

Бел.8: Неколцина живеели в дома на Хурин от Хадоровия род, защото на младини той гостувал при Народа на Халет и бил сродник с техния вожд. (Бележка на автора.)

За връзките между Хурин и Народа на Халет виж „Силмарилион“, стр. 197–198.

Баща ми възнамеряваше да превърне в Друг стария слуга Садор от Хуриновия дом в Дор-ломин.

Бел.9: Те имали закон срещу употребата на отрова срещу която и да било жива твар, дори ако им е причинила злина — като изключвали единствено орките, на чиито отровни стрели отговаряли с други, още по-смъртоносни. (Бележка на автора.)

Елфошлем казва на Мериадок Брендифук, че дивите хора използват отровни стрели („Завръщането на краля“, книга 5, глава 5), на същото мнение са били и жителите на Енедваит през Втората епоха (виж „По-нататъшни бележки за Друедаините“). По-нататък в този очерк се споменават подробности за техните жилища, които смятам за уместно да цитирам тук. Докато живеели сред горяните от Народа на Халет, „те се задоволявали с леки шатри или колиби, изградени около дънерите на големи дървета, понеже били издръжлив народ. Според собствените им предания, в някогашната си родина те използвали планинските пещери, но предимно като складове, а се подслонявали там само при бури и големи студове. Подобни убежища имали и в Белерианд; ала строго охранявали тия места и не допускали в тях дори най-близките си приятели от Народа на Халет“.

Бел.10: Според легендите им, те придобили тия познания от джуджетата. (Бележка на автора.)

Бел.11: За тази история баща ми отбелязва: „Приказки като «Верният камък», които описват как един създател прехвърля част от своята «сила» върху творенията си, напомнят в известна степен Сауроновото прехвърляне на мощ в основите на Барах-дур и Пръстена-Повелител“.

Бел.12: „На всеки завой на пътя стърчаха високи камъни, изсечени във формата на едри, тантурести мъже, седнали с кръстосани нозе и отпуснали дебели ръце върху издутите си кореми. Ветровете на безчетни години бяха заличили лицата на някои от тях, оставяйки само тъмните дупки на очите, които още се взираха към минувачите.“

Бел.13: Името Друваит Иаур ( Древна земя на Пукелите ) се среща в декоративната карта на мис Полин Бейнс (виж бележката под линия в Приложение Г към „Историята на Галадриел и Келеборн“), разположено доста на север от планините по полуостров Андраст. Баща ми обаче твърдеше, че сам е въвел името и то е разположено точно.

Както твърди една бележка в полето на ръкописа, след Сраженията край Бродовете на Исен се оказало, че в Друваит Иаур са оцелели мнозина Друедаини, тъй като всички те наизлезли от пещерите си да нападнат отблъснатите на юг остатъци от Сарумановата войска.

В друг откъс, цитиран в Приложението към „Сраженията край Бродовете на Исен“, се споменава за „Диви люде“ по крайбрежието на Енедваит — племена от ловци и рибари, сходни по външност и говор с Друедаините от Анориен.

Бел.14: Във „Властелинът на Пръстените“ веднъж се използва името „Вози“, когато Елфошлем казва на Мериадок Брендифук: „Чуваш Возите, Дивите Горяни“. Воз е модернизация (в случая — формата, която би имала думата, ако още се употребяваше) на англосаксонската дума wasa , срещана само като съставка на словосъчетанието вуду-ваза , тоест „див човек от горите“. (Дориатският елф Саерос нарича Турин с обидното прозвище Воз-горянин; виж в първата част „Нарн и Хин Хурин“.) Реално използваната от Рохиримите дума (преведена като „воз“ според използвания навсякъде метод) се споменава на едно място като рог , множествено число рогин .

Изглежда, че названието „Пукели“ (отново превод — идва от англосаксонското pucel , тоест „таласъм, демон“, свързано с думата puca , от която на свой ред произлиза духът Пък в Шекспировия „Сън в лятна нощ“) се е използвало в Рохан само за статуите край Черноден.

Бел.1: В „Двете кули“ (книга 3, глава 8) се казва, че Саруман е „признат от мнозина за предводител на вълшебниците“, а пред Съвета на Елронд („Задругата на Пръстена“, книга 2, глава 2) Гандалф изрично заявява: „Саруман Белия е най-велик в моя орден“.

Бел.2: Думите, с които Кирдан предал Огнения Пръстен на Гандалф в Сивите заливи, са описани малко по-другояче в „За Всевластните Пръстени“ („Силмарилион“, стр. 395), а почти същите слова срещаме и в Приложение Б към „Властелинът на Пръстените“ (встъпителната бележка към „Разказ за годините“ на Третата епоха).