Робер Мерл - Уикенд в Зюидкот

Александър беше поставил едрите си космати ръце върху коленете. Той слушаше Майа със задоволство и мислеше: „Майа пак откача.“

— Ти откачаш — каза той с възхищение.

Отново всичко беше наред.

— Както си седим, защо да не приготвим по един грог за всички — предложи Дери.

Александър изръмжа.

— Не си мислете обаче, че ще хукна сега да търся вода.

— Ще отида аз — предложи Пино.

Той взе баката и изчезна в тъмнината. Майа се обърна към Александър.

— Как го намираш?

— Добро момче. Само дето, щом види швабски самолет, и веднага рипва да стреля по него.

— Това е похвално — каза Пиерсон.

— Ако имаше полза, да. Но отде да знаеш какво ще му хрумне на швабата — току-виж се спусне надолу, че да надупчи цял куп хора.

— Така е, рисковано е.

Александър сви рамене.

— Глупаво е да се рискува по този начин сега. Приятелчето Пино тая вечер го прогониха от лазарета. Стреляше от лагера. Сега ще ходи да стреля от дюните. Изкопал си е траншейка, колкото само за него.

— Той е герой — каза Пиерсон сериозно.

— Да — добави Майа, — дори е образец на герой. Не е способен да си представи собствената си смърт. Допуска само смъртта на противника.

„А доскоро — помисли си той — аз също се възхищавах от Пино.“

— Няма значение — каза Пиерсон с кроткия си глас, — той е смелчага.

— Смелчага ли? — подхвана Александър. — Разбира се, че е смелчага. Но ако му се забие някой куршум в корема, докато се прави на алтав из дюните, ще видим дали е смелчага. Може да си смел колкото щеш, но да знаеш от мен, човек има само два ташака. Никога три или четири, или половин дузина. Два! Само два! Това никак не е случайно.

Той постави няколко съчки в огъня.

— Все пак странно нещо е войната — каза Майа. — Колкото повече типове пречукваш, толкова по си заслужил.

Пиерсон обърна глава към него.

— Щом не обичаш войната, защо воюваш?

— Какво? Защо воювам ли?

— Да, защо воюваш? Можеше да дезертираш или да се самоубиеш. Щом воюваш, това значи, че си направил своя избор.

— Ти наричаш това избор? Идват и ти казват: „Тръгвай веднага в окопите, със 75 процента вероятност да бъдеш убит, или те очистваме на часа като дезертьор.“ И ти наричаш това избор?

— Да — отвърна Пиерсон с кроткия си упорит глас, — аз наричам това избор.

— Прилошава ми от тебе — каза Александър.

— Готово! — извика Пино, като се показа в светлия кръг с пълната бака в ръка.

Той стоеше прав, дребен и топчест, слабо осветен от жарта. Сплъстените му черни кичури стърчаха смешно по челото.

Александър наля вода в един съд, покри го и хвърли малко дърва в огъня.

— Вземи — подаде Пиерсон пистолета на Майа. — Няма нито капчица вода в него и е зареден.

Майа се чувствуваше добре в сухите дрехи. Панталонът от английска униформа, който Дери му беше дал, имаше безупречен ръб. Като сядаше, Майа го придърпа леко към коленете и този жест бе оставил у него впечатлението, че отново е в цивилни дрехи.

— Дери, защо не ми подариш тоя панталон?

Дери бавно кръстоса крак върху крак:

— Щом искаш…

— Пошегувах се.

— Защо, можеш да го задържиш. Аз имам други.

— Други ли? Трябваше да кажеш „друг“. Защо други?

— Щом ти казвам.

Майа се наведе напред.

— И това ли е част от „милионите“.

— Може би — отвърна Дери.

Той се усмихна бавно и меката плът на бузите му се надипли в двата ъгъла на устата.

— Давайте канчетата — провикна се Александър, — ще има по едно за всеки.

Беше махнал капака и грогът ароматно димеше. Александър напълни канчето си и го подаде на Майа. После сипа и на останалите.

— Ей, Пино! — попита той. — Не вярвам да си пил такова нещо в Безон!

— Не струва пред коняка — отвърна Пино със сприхавия си глас.

Отпиваха на малки глътки. Канчетата бяха така горещи, че пареха устните и едва можеха да се държат в ръка.

— Все пак е невероятно — каза Александър, — че тия типове не са скочили.

— Страхували са се — добави Пиерсон. — Погледната от толкова високо, водата плаши. Привлича, но и плаши.

— Ами. Когато тръгнах, вече бяха спуснати две или три въжета — обясни Майа. — Можеха да слязат по тях.

— Било е много лесно тогава! — отсече Александър ядосано. — Да се чуди човек защо не са го направили!

В тишината, която последва, се чуваше само Пино, който шумно сърбаше грога. Пино мислеше, че да се слага топла вода в пиенето е женска измислица. Ако бяха питали него, той би предпочел да изпие уискито чисто. Александър е добро момче, дума няма, мъжко момче е, но по въпроса за пиенето вкусовете му са по-скоро женски.