— Всички ще слезем долу — каза Сано, като разсъждаваше трескаво как да помогне на Хирата да осъществи успешно плана си. — Ти можеш да държиш Глициния, а аз ще донеса парите.
След миг колебание Светкавица се съгласи:
— Добре. Ти тръгни първи.
Сано пое надолу по стълбите, а Светкавица и Глициния вървяха няколко стъпала зад него. Всички заедно прекосиха склада. Сано махна резето и бавно отвори вратата, а спътниците му останаха да чакат в сумрака. Пулсът му заби учестено. Дървеното сандъче стоеше пред вратата. Сано се наведе, за да го вдигне. И тогава откъм покрива се разнесе неясен шум.
— Какво е това? — възкликна Светкавица, а в гласа му прозвуча паника.
Докато се обръщаше, Сано видя как гангстерът се завъртя, вперил поглед в тавана, но без да изпуска Глициния. Капандурите горе се отвориха, повдигнати от войниците на Сано, които се бяха покатерили на покрива на склада, и в помещението влетяха няколко тъмни предмета с размера и формата на ряпа. Всеки от тях имаше къса пламтяща опашка. Светкавица извика и приклекна. Предметите нападаха по пода около него. Сано се хвърли към Глициния. Успя да хване ръката й точно когато бомбите взеха да избухват една след друга с оглушителен трясък и да бълват гъст жълтеникав дим, който замъгли склада. Светкавица изрева, обладан от ярост и ужас. Глициния изпищя. Сано я дръпна към вратата — правоъгълник от светлина, който едва се виждаше през дима, — но в следващия момент я изпусна, изненадан от мощно дръпване от противоположната страна. Серен пушек изпълни очите му и замъгли зрението му. Чуваше как Хирата викаше него, Светкавица и Глициния, но не виждаше нищо, освен жълта мъгла. Съжали, че не бе успял да изведе Глициния от постройката, оставяйки Светкавица на дима. Дробовете му се раздираха от мощна кашлица, но въпреки това не можеше да излезе и да остави Глициния тук с гангстера.
— Помощ! — пищеше тя, давейки се.
Закрил носа и устата си с ръкав, Сано тръгна пипнешком към гласа. През облаците дим проникваше мъждива светлина от фенери. Изведнъж инстинктът му подаде сигнал за опасност. Той се приведе и острието на Светкавица проблесна над главата му. Нови вопли за помощ се разнесоха откъм Глициния. Светкавица ту ругаеше, ту хриптеше безпомощно. Из пушека като призраци се носеха размазани очертания, а острието за пореден път изсвистя покрай Сано. Той се хвърли на пода и се претърколи встрани. Глициния изкрещя в агония.
Разнесоха се трясъци и силен шум от сцепено дърво. Въоръжени с брадви, войниците на Сано се бяха заели да трошат капаците. Докато свежият въздух разнасяше дима, Сано се изправи на крака в средата на помещението. Видя как Светкавица залитайки се отправя към вратата, като се давеше и плюеше, и в този момент детективите му се втурнаха вътре с извадени мечове. Светкавица се олюляваше в средата, като диво размахваше оръжие в отчаян опит да избяга или да умре, но да не се предаде. Сано се хвърли към гангстера. Сграбчи го за краката и той се тръшна на пода. Хората му се хвърлиха върху него и му отнеха меча. Гангстерът се съпротивяваше като хванат див звяр, сипейки нечленоразделни ругатни.
— Вие добре ли сте? — обърна се Хирата към Сано. Сано кимна, задъхан от изтощение, закашля се и докато се изправяше, се изхрачи.
— Къде е Глициния? — попита.
Тогава дочу стенание и я видя. Лежеше на една страна, подпряна на лакът, и се опитваше да се примъкне към вратата. Чертите й бяха изкривени от болка. Краката й бяха потънали в кръв, посечени от Светкавица. Сано почувства как ненавистта, която бе изпитвал към нея до този момент, отстъпи място на съжалението. Двамата с Хирата я доближиха. Когато ги видя, тя напрегна тяло и изстена в последен напразен хрип към свободата. После рухна и осъзнала поражението си, избухна в сълзи.
— Хирата сан — Мидори го видя да бърза по алеята към нея и изтича на верандата на женското крило в замъка Едо. В червеното си копринено кимоно тя бе топло цветно петно насред сивата градина в мразовития облачен следобед. — Какво стана?
— Светкавица бе осъден за убийството на владетеля Мицуйоши и задето е пребил до смърт проститутката — Хирата бе доволен, че най-накрая можеше да й поднесе добри новини. От залавянето на гангстера бяха минали два дни и Хирата току-що бе излязъл от съдебната зала след края на делото, ръководено от съдията Уеда. — Глициния бе осъдена за съучастие в убийство и държавна измяна.
Той се качи на верандата при Мидори и докато й описваше събитията, довели до процеса, тя го гледаше с широко отворени очи, пълни с благоговение.
Читать дальше