Лора Роуланд - Кейсей

Той лежеше по очи на дъното на езерото. Светлите му дрешки се виждаха през мътната вода. Разперените му крачета и ръчички помръдваха едва-едва.

— О, не, не! — изстена Рейко.

Тя го вдигна. Гушна натежалото телце, от което се стичаше вода, и се отправи залитайки обратно към брега. Госпожа Янагисава я последва, влачейки Кикуко. Двете, мокри и окаляни, се строполиха на земята и впериха поглед в Рейко, която внимателно постави Масахиро по гръб.

— Масахиро чан! — извика тя.

Очите му бяха затворени, устните му — отпуснати, а кожата му — бледа. Не издаваше звук, нито помръдваше. Отчаяна, Рейко го разтърси, а после натисна стомаха му. От устата му изхвръкна струя вода. Той се закашля и се сгърчи. После примига и отвори очи. Втренчи се в Рейко и се разплака силно.

Тя възкликна с облекчение. Вдигна Масахиро и обви наметалото си около замръзналото му треперещо телце.

— Всичко е наред — успокои го тя. Закъснели сълзи рукнаха от очите й и се затъркаляха по страните й. Погледна над главата на сина си към жената, чиято дъщеря едва не бе причинила смъртта му. Госпожа Янагисава се бе вкопчила в Кикуко.

— Много съжалявам! — изрече тя искрено. — Доведох Кикуко да си играе с Масахиро. Моля ви, повярвайте, никога не съм предполагала, че може да се случи нещо подобно. Досега Кикуко не е правила така.

Извиненията на жената не можеха да отрекат онова, което Рейко бе видяла със собствените си очи — госпожа Янагисава бе пожелала Масахиро да умре. И случилото се не беше нещастен случай. Тя бе отстранила слугините и бе пратила Кикуко да го убие. Това, че бе променила решението си в последния момент, не я оневиняваше.

— Ще можете ли някога да ни простите? — тонът на госпожа Янагисава бе тревожен, умолителен.

Недоверието и всички подозрения на Рейко към госпожа Янагисава бяха получили своето потвърждение. Този път интуицията й не я беше подвела. И макар че можеше само да предполага защо другата жена бе пожелала да причини зло на Масахиро, знаеше с абсолютна сигурност, че госпожа Янагисава е неин враг.

— Махайте се от тук! — изрече Рейко с треперещ от гняв глас.

Гласът на Хирата отвън накара Светкавица да замръзне с вдигнат меч, готов да посече Глициния. Както се бе втурнал да спре гангстера, Сано се закова на място. Глициния бе застанала на лакти и колене, закрила глава с ръце. Тя предпазливо вдигна поглед. Сано бе затаил дъх, а складът бе потънал в тишина.

— Светкавица! — извика Хирата отново. — Сосакан сама!

Сано видя как гневът изчезва от лицето на Светкавица, заменен от задоволството, че ще получи парите. Гангстерът си беше спомнил, че първоначалната му цел бе да избяга, а сега вече разполагаше и със средствата за бягството. Той свали оръжието си, сграбчи Глициния за яката и я дръпна рязко да се изправи. Взе да отстъпва от Сано към предната част на плевника, като влачеше Глициния със себе си.

— И ти идваш с нас — предупреди той Сано. — Опиташ ли се да направиш нещо, тя е мъртва.

Сано пое след тях, а мисълта му работеше трескаво как да се възползва от създадените обстоятелства, за да залови Светкавица.

— Отвори прозореца! — изкомандва го гангстерът.

Сано се подчини. Гаснещият ден освети склада; вътре влетя леден вятър. Все още стиснал меча си и без да пуска Глициния, Светкавица се надвеси през прозореца и извика:

— Ей!

Хирата извика в отговор:

— Преди да ти дам парите, искам да видя сосакан сама.

Светкавица отстъпи встрани и дръпна Глициния със себе си. После направи знак с глава на Сано.

— Хайде, отивай!

Сано пристъпи към прозореца и видя Хирата, който стоеше на улицата и държеше обемиста кутия, а на лицето му бе изписана тревога. Той се усмихна с облекчение, когато видя Сано жив и здрав.

— Трябваше да отида чак до улица „Тютюнева“, за да взема парите — извика той.

Настоятелният му тон предполагаше някакъв скрит смисъл, но Сано остана озадачен. Не можеше да проумее защо Хирата бе споменал улица „Тютюнева“, на която имаше магазинчета за тютюн и складове, но нямаше хора, които можеха да му отпуснат пари.

В този момент мечът на Светкавица мушна бронираната му туника, подканвайки го да се отдалечи от прозореца.

— Донеси парите до вратата и почукай — извика Светкавица към Хирата. — После си върви.

— Добре.

Изведнъж Сано си спомни за едно разследване, което навремето го беше отвело с Хирата на улица „Тютюнева“. Осени го прозрение. Схвана намерението на Хирата и в този миг на вратата се почука три пъти. Отчетливият звук отекна в празния склад. Светкавица се подвоуми, явно не бе решил как точно да вземе парите и в същото време да държи под контрол заложниците си. Задиша шумно, а погледът му зашари още по-бързо. Стисна по-здраво меча си и яката на Глициния. Сано видя, че затрудненото положение, в което бе изпаднал гангстерът, го подтиква към повече насилие, а не към разумни действия. Глициния затвори очи и сгърчи лице, сякаш очакваше фаталния удар на острието.