Лора Роуланд - Кейсей

— Ти пък трябваше да оцапаш дрехите ми с животинска кръв и да ги оставиш в къщата, както бях ти казала — сопна се Глициния на Светкавица. — Само че ти никога няма да пропуснеш възможността да убиеш някого — разтревожена и решена да се зашити, тя се обърна към Сано: — Никой друг не трябваше да пострада, освен Момоко, Нита и Фуджио. А пък те си го заслужаваха. Момоко направи живота ми ад, а Нита и Фуджио ме излъгаха, макар че ми бяха обещали да се оженят за мен. Трябваше да им отмъстя.

Сано бе удивен, че Глициния таеше такава злоба. Красотата и чарът й бяха прикривали истинската й същност. Той се бе оказал прав в предположението си, че Светкавица е убиецът на Мицуйоши, но изобщо не бе предполагал, че в основата на престъплението стои Глициния. Сега си спомни за уликите, които намекваха за истината.

— Финансовият министър призна на своя процес, че ти е отказал да се ожени за теб, макар че ти си настоявала — каза Сано. — Унищожила си дрехите на майка си, защото тя те е продала в Йошивара. Сега Момоко, Фуджио и Нита са мъртви, защото са те засегнали — съдията Аоки неволно бе подпомогнал изпълнението на плана й. — И може би щеше да избегнеш последствията, ако не беше избрала съучастник, когото не си в състояние да контролираш — себичността и покварата й ужасиха Сано.

— Това не бяха единствените хора, които си беше наумила да унищожи — отбеляза Светкавица. — Знаеш ли коя беше последната й мишена?

— Млъкни! — изпищя Глициния. — Вече стори достатъчно зло!

Светкавица посочи с пръст Сано и се изхили.

— Ти!

— Аз? — изумен, Сано впери поглед в Глициния.

— Тя написа в дневника си, че си замислил да убиеш наследника на шогуна, за да може един ден синът ти да управлява Япония — каза Светкавица. — После го изпрати на дворцовия управител. Да я беше видял колко бе доволна, когато чухме, че са те обвинили в убийството на владетеля Мицуйоши.

Сано беше стъписан. Дневникът, който смяташе за подправен, се оказа истински. Полицейският началник Хошина нямаше друга вина, освен че бе използвал дневника в своя полза. Глициния бе смесила лъжи за Сано с действителни факти от връзката им и после бе подхвърлила своята клевета на Хошина. Осъзнал най-накрая истинската й същност, Сано се сбогува с последните си илюзии за Глициния. От ужас и изумление пристъпи към тази зла непозната, която някога бе негова любовница.

— Но защо? — попита с приглушен глас, сключил вежди в усилие да я разбере.

Устните й трепнаха в усмивка, молеща за милост; тя изглеждаше тъй малка и беззащитна. Сано обаче я оприличи на героиня от пиеса в театър Но 18 18 Традиционна японска драма с музика и танци, изградена върху религиозни сюжети или легенди — Б.пр. , представяна от актьор, чиято маска е с подвижни части; в един миг чертите се променят и красавицата се превръща в грозен зъл демон.

— Беше грешка. Моля ви, позволете ми да обясня — тя дишаше учестено. — Преди четири години вие ми зададохте въпроси за едно убийство. Аз бях наказана, защото разни хора по високи места не искаха вие да разследвате случая, нито някой да ви помага. Аз бях понижена до хаши — най-нисък ранг на куртизанка. Отнеха ми стаята и хубавите дрехи. Бях принудена да живея в претъпкан таван, който гъмжеше от въшки, да се храня с остатъци от чиниите на други хора и да нося евтини кимона. Загубих скъпите си клиенти. Трябваше да обслужвам най-бедните и най-грубите — по трима-четирима на нощ. Изстрадах много заради вас.

Сано прие вината си, но въпреки това бе удивен от крайностите, до които бе стигнала, за да си отмъсти. Очите на Глициния потъмняха от спомени и омраза.

— После научих, че сте се издигнали и възнамерявате да ме освободите. Смятах, че ще ме отведете в замъка Едо, за да живея с вас. Но вие само пратихте и човек да плати на публичния дом и да ми даде пари — гласът й стана дрезгав от гняв. — А по-късно ме посетихте и се възползвахте от мен за удоволствие, сякаш нямаше значение, че ме бяхте оставили да се боря сама.

Сега Сано разбра защо Глициния се бе държала тъй студено с него по време на тези посещения. Тя бе очаквала от него повече и той я бе разочаровал.

— Тя обаче загази и се върна в Йошивара — Светкавица закрачи около Глициния и Сано, като искрено се наслаждаваше на драмата, която бе предизвикал. — Смяташе, че си длъжен да я спасиш отново. Но ти не го стори и тя искаше да те накара да си платиш.

Искра от гняв припламна у Сано, когато си спомни какво бе казала Юя на Рейко.

— Ти си пропиляла парите, които ти дадох — напомни й той. — Направила си дългове и си започнала да крадеш. Аз те обезщетих за страданията, които трябваше да изтърпиш заради мен. Онова, което си сторила след това, си е твоя вина, не моя.