Лора Роуланд - Кейсей

Ядът се разпали в гняв. Стиснал юмруци, Сано пристъпи към Глициния.

— Ти ме набеди в убийство и държавна измяна, защото не успя да се справиш със свободата си. Замалко да унищожиш не само мен, но и цялото ми семейство, вместо да понесеш отговорността за собствените си грешки! — прегрешението му по отношение на Глициния не оправдаваше злонамерените й действия срещу него. И последната капчица съчувствие към нея се изпари. — Като си помисля, че рискувах живота си, за да те спася!

— Сега знам, че допуснах грешка. Съжалявам, че ви причиних зло — взе да се извинява Глициния с благ тон. Отправи към него престорено свенлива усмивка, която обаче не успя да скрие ужаса от гнева му. — Моля ви, простете ми.

Падна на колене, сграбчи ръцете на Сано и ги притисна към гърдите си. Опитът й да го умилостиви го отврати. Той отдръпна ръце и в този момент Светкавица я сграбчи за косите.

— Мислиш си, че можеш да ме обвиниш за всичко, за да спасиш собствената си кожа? — изкрещя той. — Е, няма да се измъкнеш. Всичко, което става, е по твоя вина, тъй че ще си плащаш!

Той я зашлеви през лицето. Блъсна я на пода и я срита. Глициния се сгърчи и захлипа жално.

— Помощ! — изпищя тя към Сано. — Той ще ме убие!

Сано се почувства изкушен да излезе и да остави Глициния на Светкавица. Като си помисли, че тя можеше да прати съпругата му, детето му и всичките му васали на екзекуция само за да го накаже за грехове, които бе преувеличила неимоверно, изпита задоволство от болката й. Но честта му осъждаше жаждата му за мъст. Той не можеше да допусне още едно убийство, а и Глициния продължаваше да бъде свидетел, който му бе нужен жив. Законът на Токугава щеше да въздаде справедливост. В този момент Светкавица извади меча си и го вдигна високо над Глициния, която изпищя от ужас.

— Спри! — заповяда Сано. Хвърли се напред и го хвана за ръката. Светкавица успя да се отскубне и замахна към Сано. Той приклекна, за да избегне удара, и в това миг Глициния запълзя към стълбите. Светкавица се втурна след нея, вдигнал меч, за да я посече. Сано хукна след него, когато изведнъж отвън се разнесе вик:

— Светкавица! Сосакан сама — прозвуча гласът на Хирата. — Донесох парите.

Рейко не изчака паланкинът да я отнесе до вратата.

Щом влязоха в административния квартал, скочи на земята, хукна нагоре по улицата и влетя в портата на имението им. Сърцето й биеше до пръсване. Прекоси двора тичешком. Изпитваше смразяващ страх, от който й призляваше, че онова, което искаше да предотврати, вече се бе случило. Със заседнал в гърлото й вопъл се втурна в къщата.

— Масахиро чан! — извика, докато бързаше по коридора.

Гласът й отекна в празнотата. Ужас стегна дробовете й. Подхлъзна се, докато завиваше на ъгъла, и замалко не се строполи при вратата. Вътре в стаята видя всичките пет прислужнички и три от бавачките на Масахиро заспали на пода. Очите им бяха затворени. Въздухът излизаше с тихо свистене от устата им. На една от масите бяха разхвърляни чаши от вино.

Подозренията й се оказаха сходни с реалността и тя се огледа тревожно. Госпожа Янагисава вероятно бе упоила прислугата, за да действа спокойно в къщата и да няма свидетели за деянието й. Рейко хукна към детската стая.

По пода имаше разхвърляни играчки, но Масахиро не се виждаше никъде. Вратата към градината беше отворена и в стаята беше студено. Обладана от ужас, Рейко излезе навън.

— Масахиро чан — извика отново.

Вятърът я блъскаше, докато трескаво оглеждаше пустата морава и лехите с повехнали цветя. В следващия миг долови детски смях и плисък на вода. Сърцето й щеше да се пръсне. Втурна се покрай вишневите дръвчета към езерото.

Кикуко стоеше там до кръста във водата. Държеше нещо под повърхността, като го натискаше с две ръце. Водата се плискаше и я обсипваше с пръски. Тя се заливаше от смях и продължаваше да натиска. Рейко видя малки ритащи крачета и размахващи се отчаяно ръчички. Прониза я див ужас. Пое дълбоко въздух и изкрещя:

— Не!

Паниката я тласна напред да спаси Масахиро. Изведнъж измежду боровете от другата страна на езерото изскочи някаква фигура. Беше госпожа Янагисава. Болка бе изкривила лицето й почти до неузнаваемост. Полите на сивото й кимоно се развяваха зад нея, докато тичаше непохватно към езерото.

— Спри, Кикуко чан!

Малкото момиче вдигна поглед, видя майка си и сбърчи чело озадачено. Съпротивата на Масахиро взе да отслабва. Рейко и госпожа Янагисава се хвърлиха в езерото. Студената вода преряза краката на Рейко и накваси дрехите й. Краката й затънаха в тиня. Госпожа Янагисава сграбчи Кикуко за ръката и я запрати встрани от Масахиро. Майка и дъщеря загубиха равновесие и паднаха, разплисквайки водата точно когато Рейко стигна до Масахиро.