Лора Роуланд - Кейсей

— Какво ще стане с Глициния и Светкавица?

— Водят ги към мястото за екзекуции. Отсечените им глави ще бъдат изложени до моста Нихонбаши като предупреждение към бъдещите престъпници — законът на Токугава бе отсъдил безмилостно наказание за тежките престъпления на двойката.

— В безопасност ли си вече? — попита Мидори тревожно.

— Да. Сосакан сама е оправдан. Двамата с него бяхме на аудиенция при шогуна. Негово превъзходителство се извини, че се е усъмнил в Сано сан, и му заяви, че с охота го удостоява отново с благоволението си — Хирата завърши с облекчение: — Заплахата за всички приближени на сосакан сама отпадна.

— Толкова се радвам за теб! — усмихна се Мидори със сияещи очи. — А идеята ти за димката бе изключителна!

Хирата бе използвал тактика, приложена преди време срещу него и Сано на улица „Тютюнева“. Беше горд със съобразителността си и доволен, че Сано бе разбрал намека му да смъкне Светкавица на долния етаж, за да могат да го заловят. После лицето на Мидори помръкна и тя въздъхна безутешно.

— Само че всичко това не прави брака ни по-възможен.

— Напротив — възрази Хирата, тъй като разкритията по случая най-неочаквано бяха поднесли решение на проблема им. — Хайде, ела. Отиваме в града. Ще ти обясня по пътя.

Скоро Хирата и отряд детективи вече седяха в една чайна в Нихонбаши. Владетелят Ниу влезе с охраната си и със своя главен васал Окита.

— Моите почитания — Хирата се поклони на владетеля Ниу. — Благодаря ви, че дойдохте.

— Поканата ти подсказваше, че си готов да обсъдиш поражението си — владетелят Ниу изгледа Хирата презрително. — Това означава ли, че си се вразумил?

— Да, наистина — отвърна любезно Хирата.

Владетелят Ниу и хората му седнаха. Хирата направи знак на едно от момичетата и то сипа на всички по чашка саке.

— Крайно време е да разбереш, че кампанията ти срещу мен е безплодна — отбеляза владетелят Ниу.

— Вашият клан е много по-могъщ от моя — каза Хирата с престорена смиреност. — А вие сте прекалено умен, за да ви победя с коварство.

Злорадо задоволство заля лицето на даймио.

— Много си прав.

— Особено умно от ваша страна бе да напишете онези страници за Глициния и нейния любовник от Хокайдо, а после да платите на Следящия кон, за да ми ги продаде като липсващия дневник — продължи Хирата.

Двамата със Сано бяха проследили последната останала неизяснена подробност, която ги бе отвела до владетеля Ниу. След като Глициния бе признала, че е изфабрикувала дневника, който замалко не бе набедил Сано в убийството на владетеля Мицуйоши, Сано и Хирата бяха разпознали другия дневник като и фалшификат. Хирата си спомни, че тези страници му бяха доставени буквално в ръцете — и съвсем неслучайно, както бе осъзнал впоследствие. Някой бе решил той да получи фалшивото копие и да се полъже по изфабрикуваните в него улики. Освен това Хирата познаваше само един човек, който го мразеше толкова, че да го подведе по този начин и да го застраши с унищожение. Владетелят Ниу се разсмя искрено:

— Как само те пратих да търчиш из целия град и да търсиш човек, който не съществува!

— В такъв случай вие признавате, че този дневник е ваше дело? — Хирата искаше категорично потвърждение, че даймио бе авторът на фалшифицираните страници, за да може да превърне измамата в свое предимство. — И сте ги дали на Горобей със заповед да измисли подходящ начин да ми ги пробута, като ме излъже за обстоятелствата, при които ги е намерил?

— О, да — потвърди владетелят Ниу с горда усмивка, която повдигна левия край на устата му. — Добра примамка за теб.

— И аз се хванах — Хирата скри задоволството си, като се престори на огорчен. Когато разказа на Мидори какво е направил баща й, тя бе ужасена, но Хирата й обясни каква изключителна възможност им бе предоставил неволно владетелят Ниу. — Предполагам, че целта ви е била аз да се опозоря и да бъда екзекутиран.

Владетелят Ниу кимна самодоволно.

— Дъщеря ми не би могла да се омъжи за мъртвец. Когато чух, че сосакан сама е разрешил случая въпреки моята намеса, аз планирах друг начин да те съсипя. Но сега, след като си решил да се предадеш, ще ти пощадя живота.

— Не — каза Хирата. — Аз ще пощадя вашия живот, а вие ще бъдете принуден да се признаете за победен.

С гримаса на изненада и недоумение владетелят Ниу вирна глава.

— Какви глупости говориш?

— Мидори сан — извика Хирата.

Тя се появи несигурна и уплашена от задната стаичка на чайната и се промъкна до Хирата. Той я хвана за ръка и тя коленичи до него.