Лора Роуланд - Кейсей

Домакинята й се обърна към нея с очи, изпълнени с откровена молба:

— Ще си останем приятелки, нали?

Самата идея да продължат познанството си, сякаш нищо не се бе случило, стъписа Рейко. Стори й се невъзможно да пусне тази жена отново в дома си, да оставя децата им да си играят заедно, никога да не е сигурна дали госпожа Янагисава се е освободила от моментния си порив да убива, или е безнадеждно луда, да живее в неизменен страх. Изпита неописуем ужас, когато си даде сметка, че не можеше нито да откаже на съпругата на втория по ранг след шогуна, нито да отблъсне госпожа Янагисава и да я подтикне към нови нападения. В този момент Рейко осъзна, че се е сдобила с най-опасния враг — онзи, който копнее за любовта й и в същото време за унищожението й.

— Разбира се — отвърна тя.

Студена дъждовна нощ обгръщаше крепостта Едо. Вън от къщата на Сано ледът бе сковал голите клони на дърветата в градината и бе обточил стрехите с блестящи висулки. Вътре Сано и Рейко лежаха в леглото си, покрити с дебела завивка. Между тях, дишайки едва чуто, спеше Масахиро. Приятна топлина се излъчваше от горящия мангал с дървени въглища; фенерът сияеше като малко слънце. Сано се наслаждаваше на усещането, как напрежението от последните няколко дни го напуска и духът му се отдава на покой.

— Резултатите от разследването се оказаха смайващи — каза Рейко. — Приятелката ми се оказа мой враг. Твоят враг ти предостави следата, която те отведе при убиеца. Дневникът, който смятахме за фалшив, се оказа истинският.

— Животът е непредсказуем — съгласи се Сано. — Нещата невинаги са онова, което изглеждат.

— Освен това жената, която смятахме за жертва на убийство, се оказа фактическият извършител на престъплението, както и виновникът за смъртта на Фуджио, Момоко и проститутката — Рейко се обърна към Сано със загрижено изражение. — Това безпокои ли те?

Тревожни спомени нахлуха в съзнанието на Сано и разстроиха покоя му.

— Докато представях доказателствата по време на процеса, Глициния ме гледаше с ужас и ожесточена омраза в очите. Зная, че обвинява мен за падението си. Когато съдията й позволи да каже нещо в своя защита, думите й бяха: „Те ме тласнаха към всичко това“. Тя винаги е смятала, че всичко, което прави, е оправдано заради онова, което другите са й причинили. Пое към смъртта си, без да поеме отговорност за собствените си действия.

— Глициния бе обладана от желанието си за мъст. В крайна сметка то я унищожи — каза замислено Рейко. — Толкова я съжалявам, че мога да й простя за неприятностите, които ти причини.

— Аз също — добави Сано.

Двамата лежаха мълчаливо и разсъждаваха над опасната сила на отмъщението, изпълнени със съжаление заради натрапчивата идея на куртизанката и с дълбока признателност към съдбата за това, че ги бе предпазила от разрухата, която Глициния бе замислила за Сано. След известно време той каза:

— Добре поне, че това разследване доведе и до нещо хубаво. Твоята интуиция спаси живота на Масахиро. Повече недей да се съмняваш в нея.

Рейко се усмихна, горда и в същото време смирена.

— Притеснен съм, че госпожа Янагисава се очертава като постоянна заплаха за теб и Масахиро — каза Сано.

— Предполагам, че рано или късно щяхме да се сдобием с нов враг, тъй като светът ни изобилства от зложелатели — отбеляза Рейко с въздишка на примирение.

— Между другото чух една интересна новина — каза Сано. — Съдията Аоки е понижен, задето се е намесил неправомерно в разследването и е осъдил неправилно Фуджио и Момоко. Сега е секретар на своя заместник.

— Значи все пак има някаква справедливост и за корумпирани люде като него — отбеляза Рейко, — макар че това далеч не е достатъчно.

— А дворцовият управител Янагисава е представил сина си на шогуна — продължи Сано. — Много е възможно негово превъзходителство скоро да се сдобие с нов наследник.

Устните на Рейко трепнаха в мрачна ирония.

— Имай вяра в дворцовия управител — той ще извърши точно онова, в което беше обвинен ти… и действията му ще останат без последствия — после лицето й се проясни. — Има и по-добри новини. Мидори казва, че баща й и бащата на Хирата са се помирили и са дали своето съгласие за брака им. Очаквам с нетърпение сватбата им в най-скоро време.

— Аз пък изобщо не очаквам с нетърпение услугата, която полицейският началник Хошина ме изнуди да му направя — отбеляза кисело Сано.

— Все ще измислиш нещо, като му дойде времето — успокои го Рейко и после се усмихна: — Онова, което и двамата можем да очакваме с радост, е следващото ни общо разследване.