Лора Роуланд - Суиши

— Изглежда, някой ни е изпреварил — отбеляза Янагисава. Погледът му, насочен към Сано, се изостри от спомени и подозрение. — Напоследък не съм виждал твоя главен васал.

— Пратих го с още двама детективи да открият жените — призна Сано. — Трябваше да се върне в Едо и да ми докладва за местонахождението им.

— Вместо това обаче явно е решил да пробва спасителна операция — каза Янагисава — и сега води сражение с Даношин.

— Очевидно.

Сано бе стъписан и изумен. Струваше му се невъзможно Хирата да е престъпил заповедта му. Нарушаването на святата връзка между господар и васал бе непростим позор. Но Сано нямаше друго обяснение за сражението на острова, нито за това, че Хирата не се бе върнал в Едо. Той разбираше колко силно Хирата желаеше да спаси Мидори, но бе ужасен и възмутен, че той не само бе излъгал доверието му, но и бе изложил на риск и Рейко. Дали Даношин не е убил нея и останалите жени още щом е разбрал, че го нападат?

— Няма надежда за преговори и мирно освобождаване на заложниците — отбеляза Янагисава. После се обърна към войниците и извика: — Пригответе се за щурм на острова!

В спалнята на краля дракон свещите и тамянът продължаваха да горят пред портрета на Анемона. Футонът бе опънат на земята близо до олтара. Със сърце, биещо до пръсване от ужас, и с усещането, че й се гади, Рейко се опитваше да примами краля дракон към леглото. Докато пристъпваше натам, тя остави синьо-зеленото кимоно да се свлече на пода, след което съблече и бялата си долна роба. Той изстена и видимо потръпна. Рейко изтърпя жадния му поглед, поглъщащ голото й тяло. Съзнанието й спусна бариера между духа й и отвратителната сцена, която разиграваше. Тя хвана ръцете на краля дракон и ги положи на бедрата си.

Той възкликна дрезгаво. Лицето му бе зачервено и лъщеше от пот. Рейко пожела мислено кожата й да стане безчувствена под топлия му влажен допир. Развърза пояса му.

— Моля те, недей — промърмори той.

Но това не я спря. Той стоеше треперещ пред нея, а мечовете му изтрополиха на пода. Докато редеше тихо нежности, Рейко хвърли поглед към тях. Те лежаха близо до края на футона. Тя смъкна кимоното на краля дракон, а после и долната му роба. Тялото му бе мускулесто, но набито и грубо. Точно когато Рейко се наведе, за да грабне дългия меч, той изхлузи панталоните си с бързи непохватни движения, които й попречиха да достигне оръжието. Стенейки, той дръпна бялата памучна препаска, която обгръщаше слабините му. Сграбчи я и я дръпна на футона.

Двамата се строполиха долу. Пропуснатата възможност да го убие и горещата му плът, притисната до нея, я ужасиха. От гърлото й се изтръгна неволен вик.

— Анемона, прекрасна моя Анемона! — изстена кралят дракон.

Той непохватно погали врата и раменете й, стисна я отзад и плъзна ръце между бедрата й. През цялото време втвърдената му мъжественост се притискаше в бедрата й. Рейко се опитваше да запази самообладание, но се чувстваше така, сякаш всеки допир я покриваше с мръсотия. Когато той засмука жадно зърната на гърдите й, тя се задави от усилие да не се разкрещи. Тялото му я разделяше от мечовете му. Как можеше да ги стигне, преди той да задоволеше ужасното си желание?

— Нека ви доставя удоволствие, господарю — изрече тя задъхано.

Отскубна се от него и го обкрачи. Кралят дракон лежеше бездеен, с хриптящи гърди и полузатворени очи. Рейко залюля тяло над него. Той застена от наслада, а тя хвърли поглед встрани. Късият меч бе по-близо, на ръка разстояние от леглото. Без да откъсва очи от меча, тя задвижи ръка, ненавиждайки допира до вдървената пулсираща мъжественост. Той се изви и от гърлото му изригнаха стенания. Рейко ускори движенията си, като се надяваше да го доведе до кулминацията, преди да успее да проникне в нея. После, докато бъде отвлечен от екстаза на освобождаването, тя щеше да грабне меча, да го издърпа от ножницата и да го прониже.

Кралят дракон се гърчеше и стенеше. В един момент се надигна, сграбчи я отзад и я придърпа към себе си. За неин ужас той се претърколи отгоре й, отдалечавайки я от меча. После със силни тласъци трескаво се опита да проникне в нея. Лицето му, досами нейното, бе изкривено от грозна страст.

— Анемона, Анемона! — дъхът му свистеше между оголените зъби и пръскаше слюнка. Ужас прониза Рейко като светкавица, която опърли всеки нерв и скова всеки неин мускул. Заля я противен мирис на пот, тамян и алкохол. Отказвайки да се преструва повече, че изпитва наслада, тя се заизвива в опит да го отблъсне. Протегна ръка в отчаяно усилие да грабне меча, но го бутна така, че вече не можеше да го достигне. Коленете на краля дракон раздалечиха краката й. Тежестта му и смазващата му прегръдка я сковаха. Органът му всеки миг щеше да проникне в нея. Рейко нямаше друг избор, освен да се предадеше, надявайки се, че по-късно щеше да й се удаде възможност да го убие. Затвори очи и стисна зъби, обръщайки лице встрани от него. Опита се да отдели съзнанието от тялото си, за да не изпитва болката от мъчителното унижение. Молеше се наум кралят дракон да свърши бързо и да сложи край на мъките й.