Лора Роуланд - Дим Мак

Макар и все още предпазлива, Лили се поотпусна.

— За какво?

— За доскорошния ти работодател.

— Да не е загазил нещо? — попита тя, озарена от надежда.

— Може би — отвърна Рейко. — Ти работеше ли в панаира, докато е бил със съдружника си Таруя?

— Да. Бях там четиринайсет години — върху отеклото й насинено лице се изписа мрачно съжаление. — Цели четиринайсет години и той ме изхвърля, защото съм взела пари, които сама съм си изкарала!

— Как се разбираха двамата? — попита Рейко.

— Вечно се караха за пари.

И разпрата бе окончателно разрешена в полза на Мицутани. Рейко каза:

— Колко удобно за Мицутани, че някой е издал Таруя за кръвосмешението с дъщеря му.

— Така ли ви каза Мицутани… че някой друг е издал Таруя? — в гласа на Лили прозвуча присмех. — Беше той. Лично той го стори.

Това със сигурност променяше нещата.

— Откъде знаеш?

— Когато Мицутани си правеше увеселения вкъщи, аз обикновено прислужвах на гостите. Чувах разни неща, които си говореха. Една вечер му гостуваха двама дошин. Той им каза, че хванал Таруя и дъщеря му Югао в леглото заедно.

Една мисъл обезпокои Рейко.

— Истината ли е говорел Мацутани, когато е казал, че е станал свидетел на кръвосмешението?

— Не знам. Но самата аз никога не бях чувала за нещо особено в отношенията между Таруя и Югао. Нито пък някой друг в панаира. Всички бяхме сащисани.

Рейко се запита дали Мацутани не бе измислил цялата история. Без кръвосмешението Югао нямаше видима причина за убийство. Върху лицето на Лили се изписа надежда.

— Може ли Мицутани да си има неприятности, ако е излъгал?

— Ако го е сторил, ще бъде наказан — заяви Рейко.

Баща й ненавиждаше фалшивите обвинения и щеше да е безкомпромисен към твърдение, станало причина цяло семейство да бъде наказано така сурово.

— Чух, че Югао е убила баща си. Наистина ли го е сторила тя, или може да е бил Мицутани?

— Това се опитвам да установя — Рейко се сети за думите на уличния чистач, което я наведе на друга мисъл. — Ако Таруя не бе станал жертва на убийство, присъдата му щеше да изтече след шест месеца. Как се отнасяше Мицутани към този факт?

— Не изгаряше от нетърпение Таруя да излезе от селището на хинин. И това за никого не беше тайна — отбеляза Лили с язвителен смях. — По време на войната панаирът не вървеше добре. Мицутани загуби доста пари. Направи големи дългове и лихварите все го заплашваха, че ще му строшат краката, ако не им се изплати. Чувала съм го да казва, че сега само това му липсвало — Таруя да излезе и да си поиска половината от бизнеса. И тези негови думи далеч не бяха всичко.

Тя млъкна за момент и Рейко я подкани:

— Е?

— Не мога да разговарям повече. Трябва да си намеря нова работа или момченцето ми ще гладува — тя се втренчи умолително в Рейко. — Ако аз ви помогна, ще трябва и вие да го сторите.

Рейко дори не можеше да си представи какво би било тя и Масахиро да загубят препитанието си и да им се налага сами да се грижат за себе си. Освен това чувстваше, че жената разполага с важни сведения.

— Ако ми помогнеш, ще ти платя.

Лили кимна, благодарна и доволна от собствената си находчивост.

— Миналия месец зърнах Мицутани и двамата му ронин да разговарят в павилиона за танци. Спрях се отвън и ги подслушах. Човек не подозира какви неща може да научи — лукава усмивка повдигна отеклата й устна. — Мицутани рече: „Днес се видях с Таруя. Той няма търпение да си получи дела от панаира. Казах му, че това не е честно, след като през всичкото това време съм го управлявал аз. Но той ми вика, че уговорката си била уговорка“. Единият ронин им напомни, че Таруя все още имал приятели тук и че това били гангстери, които можели да причинят сериозни главоболия на Мицутани, ако не си спазел обещанието.

Тогава Мицутани им каза: „Има един-единствен начин да развалим сделката. Ами ако внезапно умре?“

Тръпки на вълнение раздвижиха кръвта на Рейко.

— Какво още си казаха?

— Не знам. Мицутани ме видя, че подслушвам, и сме изгони. Не чух останалото.

В съзнанието на Рейко изникна нова картина на престъплението.

Единият ронин се промъква в селището на хинин. Влиза незабелязано в колибата на Югао и наръгва баща й, както спи. Когато майка й и сестра й се събуждат и се опитват да го спрат, той убива и тях. Възнамерява да намушка и Югао, но уличният чистач Ихей се появява от навеса и ги изненадва. Виждайки станалото, чистачът побягва ужасен. Ронин не иска да остави свидетели, но чува как на улицата почват да се събират хора. Измъква се от бордея и се скрива в задния двор, когато отговорникът на селището пристига и арестува Югао, след което потъва в нощта. На сутринта съобщава на господаря си, че работата е свършена.