Лора Роуланд - Дим Мак

Някои завеси бяха дръпнати встрани и откриваха тесни сумрачни помещения, в които мъже хвърляха стрели по сламени мишени или топки през обръчи, а в други разказвачи омайваха с невероятни истории възторжената си публика. Някои павилиони бяха със спуснати завеси. Пред тях се тълпяха хора, готови да дадат монетите си.

Един търговец повдигна завесата, за да пусне поредния клиент, и Рейко зърна вътре момичета с разголени гърди, които танцуваха на малка сцена. Когато тълпата я повлече заедно с ескорта й в един пасаж, тя видя зад друга повдигната завеса двама мъже и една жена. Бяха чисто голи. Жената се бе привела и единият от мъжете проникваше в нея отзад, а в това време тя смучеше възбудения член на другия. Откъм насядалите под сцената зрители се разнесоха стенания и пъшкане. Рейко се стъписа. Лейтенант Асукай извиси глас над шума:

— Какво да правим?

— Искам да разговарям със собственика на това място — викна Рейко в отговор. — Разбери кой е, и го намери.

Другите стражи останаха край Рейко, за да я бранят от околната сган, а Асукай се промъкна през тълпата и размени няколко думи със стоящия най-близо търговец. Той му отвърна нещо и посочи нататък по закрития проход. Рейко погледна в указаната посока. Към нея тичаше млада жена. Нозете й бяха боси, а очите й излъчваха див страх. Загърната в евтина памучна роба, тя трескаво я притискаше до тялото си, а дългите й коси се вееха зад гърба й. Дишаше тежко в отчаяни усилия да си пробие път през множеството. Преследваха я двама самураи. Зад тях се влачеше дребен тантурест мъж на средна възраст.

— Не я оставяйте да се измъкне, идиоти такива! — изкрещя той.

Лейтенант Асукай се върна при Рейко и съобщи:

— Този дебелак е собственикът. Казва се Мицутани.

Рейко и стражите й се включиха в преследването. Тълпата им препречваше пътя, а изненадани от суматохата посетители възкликваха стреснати. Рейко и хората й се промъкваха с усилие по криволичещи пасажи, следвайки собственика по петите. Точно когато жената стигна до една врата, двамата самураи я сграбчиха. Тя изпищя. Мицутани дръпна робата й, която се разтвори и откри сочните й гърди и обръснатия венерин хълм. Той измъкна една платнена кесия изпод робата на жената, след което я зашлеви през лицето.

— Как смееш да ми крадеш парите, малка уличнице? — изкрещя той. — Хубаво я подредете, та да й е за урок!

Самураите започнаха да я удрят. Тя пищеше, плачеше и размахваше ръце, напразно опитвайки да се предпази, а в това време зрителите крещяха насърчително и се смееха. Рейко нареди на стражите си:

— Спрете ги!

Хората й пристъпиха напред и хванаха двамата самураи, които явно бяха ронин, наети да вършат мръсната работа на панаира.

— Достатъчно! — отсече лейтенант Асукай. Той и другарите му отделиха самураите от жената. — Оставете я на мира!

Тя побърза да излезе през вратата, хлипайки. Мицутани възкликна яростно:

— Ей, какво правите? Кои сте вие, та си позволявате да ми се месите в работата?

Рейко мислено го оприличи на костенурка — имаше къс врат и подобен на клюн нос, а очите му гледаха със студения стъклен поглед на влечуго. Той се обърна към своите ронин.

— Изхвърлете ги от тук!

Наемниците извадиха мечове. Рейко се ужаси, че неволно бе предизвикала поредната обезпокоителна и опасна сцена. Лейтенант Асукай побърза да отговори:

— Хора сме на съдия Уеда.

Обзетият от яростно възмущение собственик изведнъж се стъписа, осъзнавайки, че стои пред служители на закона.

— А-а, добре, в такъв случай…

Той махна с ръка към двамата ронин. Те прибраха мечовете си в ножниците, а той побърза да се защити:

— Тази танцьорка задържаше бакшишите на клиентите, вместо да ми ги дава. Не мога да позволя подчинените ми да ме мамят безнаказано, нали така?

— Остави това — каза Асукай. — Съдията е пратил тук дъщеря си по работа — и посочвайки Рейко, добави: — Тя желае да разговаря с вас.

Собственикът се обърна към нея и студените му очи премигаха недоумяващо. Той каза:

— Откога дъщерята на съдията работи за него?

— От този момент — отвърна лейтенантът.

Рейко му бе благодарна за подкрепата, макар че й се щеше да има собствен авторитет.

— Познаваше ли Таруя? — попита тя.

На лицето на собственика на панаира се изписа обида, че една жена го разпитва тъй безцеремонно. Лейтенант Асукай добави:

— Каквото и да те пита, по-добре отговаряй, ако не искаш съдията да разпореди инспекция на панаира ти.

Очевидно стреснат от заплахата, Мицутани се предаде.