Лора Роуланд - Дим Мак

— Не търся изкупителна жертва — заяви Сано на Накай. — Ако сте невинен, както твърдите, няма защо да се боите от мен. Но по-добре останете в града, и то без да посягате на живота си, докато приключа разследването.

Той кимна на хората си, че засега повече нямат работа с Накай. В колона по един всички напуснаха балкона и слязоха по стълбата. Щом се събраха в долния й край, Сано вдигна поглед към Накай. Капитанът седеше горе на балкона втренчен в тях с лице, което изразяваше колкото враждебност, толкова и огорчение.

— Мислите ли, че ни заблуждаваше? — попита Хирата.

— Ако е така, справи се доста добре — отвърна Сано.

— Смятате ли, че е виновен? — обади се детектив Арай.

— Той продължава да бъде нашият основен заподозрян — Сано се обърна към Тачибана: — Иди и го проследи. Не му позволявай да те види, но и не го изпускай от очи. Искам да знам всяко място, което посещава, всички, с които се вижда, и всичко, което прави.

— Ами ако се опита да приложи смъртоносното докосване на някого? — попита младият детектив.

— Ще му попречиш — каза Сано, — ако можеш. Ако убиецът е той, не е изключено да не съумеем да предотвратим евентуално следващо убийство, но поне можем да го хванем на местопрестъплението.

— Да, почитаеми дворцов управителю.

Младият детектив се отдели от тях и потъна в тълпата.

— А ние се връщаме в имението ми — съобщи Сано на Хирата и останалите детективи. — Може вече да са довели информаторите на Еджима и да открием сред тях нови заподозрени.

Освен това на плещите му лежеше управлението на цяла една страна, а и отсъствието му се бе проточило твърде много. Докато се промъкваха сред въодушевеното множество, а на тепиха започваше нова битка, той се запита дали разследването на Рейко вървеше по-успешно. Надяваше се да го е ограничила до селището на хинин и скоро да го приключи окончателно.

Разположен на брега на река Сумида, Рюгоку Хирокоджи бе първокласният квартал за развлечения в Едо. Бе изникнал на открито пространство след Големия пожар през периода мейреки, по време на който хиляди хора бяха попаднали в капан и загинали в пламъците, тъй като бяха твърде много, за да успеят да прекосят мостовете към безопасността, и бе замислен като защитен отрязък при евентуално ново бедствие. Докато се возеше в паланкина си през Рюгоку Хирокоджи, Рейко надзърташе през прозорчето с нескрито любопитство. Цветни табели по сергиите, разположени покрай широката улица, рекламираха атракции, които не можеха да се видят в официалния театрален район, като например актьорски изпълнения на жени. При една сергия тя се възхити на изкусните модели на холандски галеони 14 14 Голям плавателен съд с платна и три или четири палуби, използван като търговски или боен кораб от XV до XVIII в. — Б.пр. ; други изобразяваха живи папагали, великани и таласъми, направени от черупки и лози. Свещеници и монахини просеха монети от преминаващите тълпи.

Рейко бе чувала прислужниците си да говорят за това място, но никога не се бе озовавала там, тъй като кварталът се посещаваше предимно от представители на по-нисшите класи. Сега стражите й яздеха досами паланкина, готови да я защитят от крадци и други злосторници, скрити в тълпата или дебнещи по тесните пасажи. Но атмосферата на непочтеност и поквара я интригуваше. Една млада монахиня с бръсната глава и широка конопена роба се втурна към паланкина й и тикна купичката си за милостиня в прозорчето.

— Приношения за бедните!

Рейко каза:

— Тук е имало панаир, собственост на човек на име Таруя. Можете ли да ми кажете къде е?

Монахинята посочи нататък по улицата.

— Ето там, през онази червена порта.

— Благодаря.

Рейко пусна монета в купичката й, след което ескортът й я понесе към двата дървени стълба, боядисани в червено и увенчани с керемиден покрив. Тя очакваше да завари панаира затворен, след като бащата на Югао бе напуснал, но хората се бяха наредили на опашка при будките за билети отпред. Зад портите се намираха свързаните сергии на „Театър сто дни“ — вариететно шоу. След като слезе от паланкина си и придружителите й купиха билети, тя бе обзета от тревожното чувство, че Сано няма да е доволен, когато научи, че разследването й се е разгърнало и е излязло извън границите на селището на хинин. Но тя бе длъжна да служи на справедливостта, а и вече бе стигнала дотук.

Придружена от хората си, мина през портите и се озова в друг свят. Пред нея се откри пространство, заето от стотици сергии. Издадените покриви стърчаха над лабиринт от тесни проходи и закриваха слънчевата светлина. Висящи от таваните червени фенери обагряха в ярка окраска нетърпеливите лица в блъсканицата наоколо. Бъбрене, музика и смях се сливаха в обща какофония. Връхлетя я миризма на пот и урина. Застанали пред завесите, които бяха спуснати пред входа към всеки отделен павилион, амбулантни търговци приканваха клиенти с жестове и викове.