Лора Роуланд - Дим Мак

Но районът около храма Асакуса нагоре по реката сияеше от светлина. От стрехите на храмовите постройки, светилища и закрити сергии на тържището висяха цветни фенери. Множество поклонници се събираха да честват Санджа Мацури — фестивала, с който се ознаменуваше основаването на храма преди хиляда години. Хората се стичаха в главната сграда, за да отправят молитви за добра реколта, докато навън мъже изпълняваха древни свещени танци. Старейшините на селата от околността минаваха тържествено през шумните опиянени тълпи, изпълващи просторния двор. Мъже бутаха коли с натоварени върху тях огромни барабани и гонгове, които биеха, пораждайки оглушителна врява от гръмовен бумтеж и дрънчене. Свещеници крачеха пред преносими миниатюрни светилища, всяко от които окичено със звънящи пиринчени камбанки, позлатени украшения, морави копринени шнурове и увенчано със златен феникс. Всяко светилище бе закрепено върху дебели дървени прътове, поставени на рамене от стотина младежи, чието оскъдно облекло се изчерпваше с препаска и лента на главата. Носачите припяваха с високи дрезгави гласове, пристъпвайки бавно под тежкия си товар. Голата им плът лъщеше от пот. След тях вървяха тълпи от поклонници, които прииждаха от всички посоки. Стиснали в ръце дървени купи, наоколо кръжаха просяци и молеха богаташите за милостиня, които, развълнувани от празничната атмосфера, проявяваха необичайна щедрост.

Сред множеството просяци имаше един, който не правеше никакво усилие да събира приношения. Купата му бе празна, а той самият стоеше безмълвен. Предрешен в дрипаво кимоно и сламена шапка, скриваща лицето му, странникът не обръщаше внимание на празнуващите. Обут в прокъсани плетени сандали, — той се промъкваше през тълпата, следвайки неотклонно група самураи, които се движеха на десетина крачки пред него.

Те спряха при сергията на един винопродавец. Просякът застина на място недалеч от тях. Внимателният му поглед бе втренчен в самурая в средата на групата — набит мъж с месесто лице, вече почервеняло от алкохола, в пищна копринена роба и с богато украсени мечове на кръста. Останалите бяха в обикновено облекло, явно негови помощници. Той и хората му си купиха чаши вино, вдигнаха наздравица, пиха и избухнаха в гръмък смях. Докато ги наблюдаваше, в гърдите на просяка избликна едва сдържана ярост. Самураят, високопоставен служител от бакуфу, бе един от най-омразните му врагове, потъпкали честта му. Духът му се изпълни със страстно и кръвожадно желание за мъст, вдъхновило самотната му свещена битка.

Барабаните думкаха и гонговете звъняха във все по-устремно и гръмко темпо. Две светилища се устремиха едно към друго. С резки викове носачите ускориха крачка и занизаха още по-бързо монотонните си слова. Светилищата се заклатиха и се наклониха застрашително над избухналите във възторжени викове зрители. Започваше ритуален дуел. Служителят от бакуфу и хората му се приближиха, за да наблюдават. Просякът ги последва незабелязано като един от хилядите присъстващи. Щеше да постигне своето отмъщение вечерта… стига да успееше да се приближи достатъчно, за да може да докосне своя враг.

Както вървеше, той пусна купичката си за милостиня. Пое дълбоко въздух и го издиша, после отново и отново, бавно и ритмично. Желаният покой се надигна в него, взе да го изпълва, обгърна съзнанието му и се разля в цялото му същество като гладка огледална повърхност на езеро. Постепенно се отърси от всякакви мисли и чувства. Вътрешните му сили се задвижиха и той изпадна в транс, който се бе научил да постига чрез безкрайни медитации и дългогодишни упражнения. Полезрението му се разшири и се стесни едновременно. Той видя цялата обширна блестяща панорама около храма Асакуса, в центъра на която се открояваше движещата се фигура на врага му. Сетивата му се изостриха до такава степен, че сред песнопенията, звъна на камбанките върху светилищата и всеобщия хаос той долавяше пулса на своя враг.

Високопоставеният служител и хората му забавиха ход, възпрени от блъскащите се възторжени тълпи. Но просякът се промъкна през тях като течаща между камъни вода. Хората го поглеждаха и после му правеха път, сякаш отблъснати от някаква заплашителна аура, която излъчваше. Той изви гръбнак, окръгли рамене и вдлъбна гърди в ритуална поза, извличаща енергия от най-дълбоката и първобитна негова част. Крайниците му се отпуснаха и олекнаха, но по тях плъзна готовност за действие. Енергията запулсира в кръвта му. Луната и звездите сякаш забавиха своето пътуване по небесния свод; светът като че ли стана изцяло подвластен на волята му. Той се взря във врага си и стопи разстоянието помежду им, а енергията вътре в него се насочи навън. Намеренията му преустроиха реалността. Хората се задвижиха като кукли на конци под контрола му, избутвайки преследвания враг. Отделиха го от помощниците му и го повлякоха със себе си. Той хвърли поглед назад към хората си, които напразно се мъчеха да го настигнат, възпирани от тълпата. Просякът го последва с лекота.