Лора Роуланд - Дим Мак

Светилищата се открояваха над главите им, а под тях — пъхтящите, гърчещи се и крещящи носачи. Просякът направи четири крачки и се озова точно зад врага си. Мощта плъзна нагоре, по гръбначния му стълб, подобно на пара във вътрешността на вулкан. Той бе нейният съсъд, а съзнанието му — господарят й. Гърбът на врага пред очите му се разшири и изпълни цялото му зрително поле; всичко друго наоколо избледня. Погледът му проникна през одеждите на мъжа. Видя гола кожа и под нея мускули, скелет, органи и кръвоносни съдове. Пътечките на нервите оформяха светеща сребриста мрежа, която обединяваше и вдъхваше живот на цялото. Пресичаха се в определени възли по тялото. Погледът му набеляза един от тях между два прешлена на гръбначния стълб.

Той ускори крачки и продължи напред, докато от жертвата му вече го отделяше една ръка разстояние. Пое въздух тъй дълбоко, че ребрата му едва не изпращяха. Духовна и физическа мощ гръмовно се сляха в едно, натрупвайки смъртоносна сила. Времето спря.

Жертвата и всички, освен него замръзнаха неподвижни.

Звуците секнаха, отстъпвайки място на внезапна свръхестествена тишина.

Той издиша и в същия момент освободи тялото си от контрол. Ръката му се изстреля с такава скорост, че стана почти невидима, изнасяйки напред юмрука му, който се разтвори миг преди да достигне целта си.

Върхът на показалеца му докосна възела върху гръбначния стълб на врага му със силата на довяно от вятъра перце. Енергията изригна от вътрешността му. Силата на освобождаването й тутакси отдели нозете му от земята. Образът пред очите му се разби на хиляди късчета от светлина. Тялото му се разтресе и той почти припадна, връхлетян от наподобяващ върховна сексуална наслада екстаз.

Животът отново запулсира в света. Светилищата възобновиха своя дуел. Носачите пак подхванаха и своите песнопения; гонговете забиха, барабаните задумкаха и камбанките зазвъняха. Тълпите избухнаха във възторжени аплодисменти. Просякът пое рязко въздух, изтощен от усилието. Видя как врагът му се обърна към него.

Върху лицето на вишестоящия служител бяха изписани недоумение и предпазливост. Макар и без да почувства реално докосването върху гърба си, той го бе уловил със сетивата си, както и наличието на непосредствена опасност. Допирът не му бе причинил никаква болка, служителят дори не бе трепнал. Просякът остави тълпата да ги раздели и да го увлече със себе си. Отдалеч проследи с поглед как самураят забеляза своите помощници и всички заедно продължиха да си пробиват път през мелето. Изглеждаше си румен, жизнен и в приповдигнато настроение както преди. Но просякът видя в мислите си как енергията от удара му протича по нишките на нервите и стига до мозъка, където спуква една вена. Представи си как кръвта почва да изтича, а с нея и жизнената сила. Бе обладан от триумф, който повдигна духа му.

Врагът му вече бе крачещ мъртвец, поредната жертва на неговата свещена битка.

Изгревът завари Сано на писалището му да преглежда книжа на светлината на фенер, който бе горял цяла нощ. Щом удари печата с подписа си на поредния документ, изведнъж установи, че щурците бяха престанали да цвъртят в градината и тя вече се огласяше от птича песен. Чу тракане и суетене откъм прислугата, тъй като имението отново се събуждаше за живот. Детективите Маруме и Фукида влязоха в кабинета му, следвани от Хирата и детективите Иноуе и Арай.

— Снощи май сте забравили да си легнете? — попита Маруме.

Сано се прозя, протегна схванатите си мускули и разтърка замъглените си очи.

— Натрупа ми се доста работа и трябваше да наваксвам.

Бе успял да прегледа само една нищожна част от кореспонденцията и докладите, затрупали кабинета му по време на отсъствието му, макар че главният помощник Козава бе свършил немалко. А предишната нощ, когато бе уведомил владетеля Мацудайра за хода на разследването си, той му бе заповядал да продължава, определяйки издирването като задача от първостепенна важност. Сано изпита искрено съжаление, че нямаше как да удвои или поне да увеличи броя на часовете в денонощието.

Появи се Козава и той му даде нареждания, между които и това да отложи всички съвещания. Освободи го с указания да се грижи за маловажните въпроси. После разясни на Хирата и на детективите плана си за предстоящите им действия.

— Ще насочим усилията си към установяване самоличността на хората, които са се срещнали с жертвите, но не фигурират сред познатите им, както и към издирването на майстори по бойни изкуства, които биха могли да владеят дим мак — Сано прегледа записките, които си бяха водили той, Хирата и детективите. — Установихме, че в двата дни преди смъртта си всички жертви са прекарали някакво време извън крепостта и административния район. Хирата сан, искам ти и хората ти да посетите всички места, на които са били, и да разберете кой, освен приятелите, семействата и колегите им са ги приближавали достатъчно, за да могат да осъществят допир.