Лора Роуланд - Дим Мак

Блъскане и трясъци по покрива съпровождаха виковете им. Плувнала в пот и задъхана от изтощение, Рейко със сетни сили се привеждаше, отскачаше и се въртеше, нанасяйки удари с острието. Когато Югао за пореден път я нападна с несекваща, маниакална сила, Рейко настъпи усукано парче плат, което висеше от раздрания й ръкав. Кракът й се закачи в него, тя се препъна и падна по гръб. Югао мигом се хвърли към нея, стиснала с две ръце вдигнатия над главата й нож. Лицето й пламтеше от жестоко, злорадо тържество. Когато острието проряза въздуха в дъга, устремено към лицето й, Рейко стисна собственото си оръжие и се надигна, за да посрещне удара.

Югао връхлетя право върху ножа й. Рейко усети как острието се забива в жива плът. Югао нададе ужасяващ, пронизителен, изпълнен с неистова болка писък. Очите й се изцъклиха. Ръцете й пуснаха ножа и се замятаха трескаво. След миг тя се строполи върху Рейко. Тежестта й притисна Рейко към пода. Острието потъна до дръжката в тялото на Югао. Рейко извика ужасена, осъзнавайки, че ръцете й са притиснати до гърдите на Югао — бе потресена от усещането за пронизани вътрешни органи и топлата влага на кръвта. Югао размаха ръце. За момент лицето й се озова досами нейното. Югао се втренчи в нея с изражение, което показваше шок, болка и ярост. Оттласна се от пода, дръпна се от Рейко и седна с протегнати напред нозе. Олюлявайки се, Рейко се изправи с биещо до пръсване сърце, готова в случай на нужда да бяга или да продължи да се бие. Грабна ножа, който бе изпуснала Югао. Първоначално Югао не помръдваше. Беше се втренчила със зяпнала уста в стърчащия от корема й нож и в кръвта по робата си. После стисна дръжката. Ръцете й трепереха, дишането й бе хрипливо, бързо и повърхностно. С дрезгаво стенание дръпна и рязко и измъкна ножа от тялото си. Тутакси от раната избликна нова струя кръв. Югао вдигна глава и срещна погледа на Рейко. Цветът на лицето й бе смъртно блед, от устата й се точеше кървава слюнка, но тя продължаваше да гледа с предишната ярост. Все така стискайки ножа, тя се повлече по пода към Рейко, но след миг рухна, останала без дъх и премаляла от болка. Със сетни сили запрати ножа по Рейко. Той падна на земята близо до нея. Югао се сгърчи, превита около раната си.

— Кобори сан! — извика тя.

Тялото й се разтресе от ридания. Покривът отново затрепери от глух тропот и блъскане. Рейко поклати глава, твърде замаяна, за да може да си даде ясна сметка за чувствата и мислите си. Под привидното й спокойствие тлееше лава от емоции. Откъм коридора се разнесоха приближаващи шумни стъпки. Детективите Маруме и Фукида влетяха в стаята, придружени от лейтенант Асукай и още двама стражи. След тях се появи и Хирата. Маруме възкликна:

— Госпожо Рейко!

Той и другите двама се втренчиха изненадани в Югао, която лежеше на пода, обляна в сълзи, и зовеше своя любим. После погледнаха към Рейко, която осъзна, че дрехата и е на парцали, опръскана с кръвта на Югао, на Тама и с нейната собствена от множеството й незначителни, но болезнени рани.

— Добре ли сте? — попила тревожно Фукида.

— Да — отвърна Рейко.

— Къде е дворцовият управител Сано? — попита Хирата.

— На покрива, бие се с Кобори.

Думите се откъснаха неволно от устата й. Още щом ги изрече, тя знаеше, че са истина. Всички нейни инстинкти й подсказваха, че шумът, който бе чула, идваше от жестоката схватка между съпруга й и Призрака. Освен това почувства, че Сано е в смъртна опасност.

— Трябва да му помогнем!

Мъжете се втурнаха навън от стаята, а тя пое след тях по коридора.

Замаян от болка, Сано размахваше юмруци напосоки, мъчейки се да уцели Кобори, който този път го удари в ребрата. Тялото му се разтресе. Той падна сгърчен в неистови конвулсии, а Кобори се надвеси с над него и изсъска:

— Чувал съм, че си велик боец. Разочароваш ме!

Ужас замъгли зрението на Сано и сви света в ослепителен отрязък. Единственото, което виждаше, бе лъчистото лице на Кобори и очите му, пламтящи с тъмно сияние. Физическата сила на Сано бе изчерпана докрай. Докато се мъчеше да мобилизира психическата си енергия, той смътно си спомни какво бе казал на Хирата свещеник Озуно: Всеки си има уязвимо място. Аз така и не успях да го открия у Кобори, но това е единствената ви надежда да бъде победен в единоборство.

— И аз съм чувал за теб — каза Сано, почти неспособен да мисли, изричащ думите по инстинкт. Преглътна кръв и слуз и се надигна с мъка. — От един свещеник — казва се Озуно. Разбрах, че бил твой учител.