Патриша Корнуел - В опасност

— Може би приятелче наркоман на име Роджър Баптиста. Както изглежда, Тоби изобщо не е планирал да се върне в твоята служба или апартамент след ваканцията си в Уинярд.

Тя мисли, лицето й е изопнато, гневно. Уплашено.

— Защо Тоби би взел досието от службата ти? — притиска я Уин.

— Разсеян е, мозъкът му е изгнил от наркотиците, не му е останала памет…

— Моник?

— А ти какво си мислиш! Защото някой го е помолил. За да ме направи да изглеждам неспособна, корумпирана. Ти нямаше да имаш онова, което ти трябва, за да работиш по случая. Без досието е почти невъзможно, нали? Ако беше открито там, щеше да е ужасно за мен.

Уин само слуша.

— Някой е казал на Тоби да го вземе и глупакът с разяден мозък го е направил — за минута тя млъква, после продължава: — Глупава, неспособна. Жива или мъртва. И в двата случая Краули ще бъде преизбран.

— Мислиш, че има нещо общо с това?

— Колко удобно, че Тоби е бил извън града през онази нощ. Когато ти се появи, когато онова се случи, Тоби го нямаше там. Току-що бе тръгнал за Уинярд. Няма свидетели. Целта на смешното писмо, оставено в кафене „Дизел“, вероятно е била да направи нужното, за да не решиш да се появиш и да предотвратиш онова. Което ти все пак направи.

— Значи и за това знаеш — отбелязва Уин. — Нека предположа. Хюбър и копринените му вратовръзки. Тази нощ — алена.

— Разбрах след случилото се. Сега може би виждам друга причина да го е направил. Едно подигравателно писмо, за да има с какво да се занимаваш. В случай че решиш да се отбиеш, за да ме видиш…

— Защо би си помислил подобно нещо?

— Патологична ревност. Мисли, че всички ме желаят. Мисли, че всички желаят теб. Може би Тоби го е избрал. Сигурно си прав — връща се тя на другата тема, на Баптиста, — сигурно той е един от неговите източници на наркотици. Вероятно го е срещнал, докато се е размотавал из съдебната палата. Мислиш ли, че той му е платил?

— Кой е той?

Тя вперва поглед в него, дълго го гледа, после казва:

— Знаеш много добре.

— Хюбър — произнася Уин. Няма да е лесно да бъде разпитан, когато му дойде времето.

— Вероятно Джеси е влязъл с взлом в апартамента над гаража…

— Защо? За да намери досието?

— Да… Не знам. Не знам. Всичко, което знам, е, че искаше да изглеждам зле. Да унищожи името ми. След смъртта ми. Или сега. Докато съм жива…

Гласът й трепери, очите й са пълни с яростни сълзи. Уин я гледа, изчаква.

— Кажи ми — тя едва говори, — платил му е и да ме изнасили? — тя повишава глас, сълзите й се стичат.

Уин не знае. Не знае какво да каже.

— Или му е платил просто да ме убие и да изгори къщата и безполезното лайно само е измислило изнасилването. А, да. Всеизвестното престъпление заради благоприятна възможност.

— Защо? — тихичко пита Уин. — Защо такава…

— Защо такава касапница? — прекъсва го Ламонт с пронизителен смях. — Защо? Хайде, Уин, виждаш го всеки ден. Омраза. Завист. Да те презират, оскърбяват, заплашват. Да ти го връщат. Убий някого колкото може повече пъти и по колкото е възможно по-ужасни начини. Нали така? Унижавай ги и им причинявай колкото може повече болка и страдания.

Картини от онази нощ с нея. Уин се насилва да ги пропъди обратно.

— Е, опита се — заключава Моник. После: — Колко?

Той знае за какво пита. Не й отговаря.

— Колко!

Поколебава се и произнася:

— Хиляда долара.

— Значи толкова струвам.

— Това няма нищо общо и ти го знаеш…

— Не си прави труда — пресича го тя.

Оръжейният магазин на Рекс е на Ъпуърд Роуд в Ийст Флат Рок, добро място за частна среща, защото е затворен в неделя. Хубаво е да знаеш, че народът в Северна Каролина, който вярва в огнестрелните оръжия и камуфлажа, спазва Шабат.

Сайкс и Уин седят на сгъваеми столове между стелажи с пушки и рибарски принадлежности. Един трикилограмов костур, окачен на стената, я гледа лошо с рибешките си очи. Облегнат на витрина с пистолети, стои шерифът на Хендерсън Каунти — Ръдърфорд. Той е приятел на Рекс, което обяснява как е намерил ключа, за да пусне Уин и Сайкс, така че да могат да проведат малко обсъждане на случая „Финли“.

Ръдърфорд изглежда като името си, странна работа, феномен, с който Сайкс е наясно през целия си живот.

Той е голям и тътне като товарен влак, заплашителен и настървен само в една посока — своята. По един или друг начин им припомни повече от веднъж, че Флат Рок е под негова юрисдикция.

Недвусмислено заяви, че ако някой прибере Джордж и Кимбърли (Ким) Финли, това ще бъде той. Каза, че първо трябва да разбере защо трябва да бъдат задържани. Така че Сайкс и Уин правят всичко възможно, за да обяснят търпеливо фактите по случая, подробности, които станаха очевидни, докато будуваха цялата минала нощ на път от Ноксвил дотук. После отседнаха в един „Бест Уестърн Мотел“, разнищваха и сглобяваха информацията от досието, до което трябваше да имат достъп от началото, страница след страница доклади, свидетелски показания и дузина ужасяващи снимки, които правят много неща тревожно очевидни.