Патриша Корнуел - В опасност

— Не мисля, че аз бих го направил — казва шерифът на Уин. — А ти? — той му смига, дъвчейки.

— Точно детектив Гарано забеляза — обявява Сайкс.

— Може би по-простичкият отговор е, че Барбър е изпратил за изследвания кървавия тенис екип в лабораториите на Бюрото за разследване в Тенеси — предполага Уин. — Имал е копие от описа и го е закачил към снимката от моргата. Пъхнал ги в плика със септемврийската сметка от неговата „Мастъркард“, може би защото там са изброени разходите за пътуването му предходния месец до службата на патолога в Чапъл Хил. Хората правят разни неща, без да се замислят. Кой знае…

— Сигурно това е истината — съгласява се Сайкс, сещайки се за досието, което Тоби Хюбър глупашки е пъхнал в печката.

— Много подробности никога не придобиват смисъл — продължава Уин. — Много празнини никога не се запълват. Много от нещата, които се пресъздават, вероятно твърде малко приличат на онова, което наистина се е случило през тези минути или частици от секундата, когато взрив на насилие прекратява нечий живот.

— Ти да не си някакъв философ? — Ръдърфорд присвива очи, дъвче дъвката си.

Уин става от стола, поглежда към Сайкс и й дава сигнала.

— Ние просто имаме нужда от малко време, за да им предадем щастливата новина, после можеш да ги прибереш — обръща се той към шерифа.

„Поне каза ние“ — мисли си Сайкс. Не беше задължен да я включва. Случаят е негов, но независимо от това често си го припомня, се чувства разочарована и потисната заради това, направо обидена. След всички тези тъмни места и кашони, обаждания и пропуснати часове в академията плюс всичко останало със сигурност го чувства свой случаи и ще й бъде доста приятно да каже на Ким и Джордж Финли, че не са се измъкнали, че им предстои да се озоват с белезници и да свършат в една много по-различна Голяма Къща от тази, с която са свикнали. С бодлива тел наоколо.

— Те са доста мили хора — казва Ръдърфорд на Уин, докато излизат и вървят към паркинга, хвърля хубав дълъг пренебрежителен поглед към стария „Фолксваген Рабит“ на Сайкс. Същото бе направил в началото, когато тя и Уин пристигнаха. — Истински срам е да бъдат затворени — продължава да дъвче. — Никога не са причинявали неприятности тук.

— А и не изглежда, че ще имат такава възможност — вметва Сайкс.

На няколко километра се намира Литъл Ривър Роуд, където доста от богатите жители на Флаг Рок притежават големи домове и имения, мнозина поддържат летни къщи и много от техните притежатели са от далечните Ню Йорк, Лос Анджелис, Бостън и Чикаго.

Сайкс спира колата си на дългата непавирана алея за автомобили, паркира от едната страна между растителността, така че двамата с Уин да могат да се появят без предварително предупреждение. Слизат и се отправят към къщата, която племенникът на Вивиан Финли Джордж и неговата 93-процентова източноазиатска жена Ким са наследили от нея след убийството. Заможната двойка е женена от двадесет и две години, сватбата била шест месеца след като първият съпруг на Ким, детектив Марк Холанд, се самоубил върху железопътните релси в усамотен район на Северна Каролина.

— Е, знам, че щях да проверя — отбелязва Сайкс, продължавайки разговора, който бяха водили през последните десет минути.

— Лесно е да се каже двадесет години след случилото се — подсеща я Уин. — Не сме били там.

— Значи не би си направил труда да провериш резервациите на тенис кортовете? — пита Сайкс, докато вървят по непавираната алея за коли към мястото, където Джордж и Ким се наслаждават на своя привилегирован живот в хубавия си дом.

— Нали разбираш, да направиш същото шибано нещо, което аз направих?

Тя трябва отново да напомни на Уин колко здраво е работила, колко учудващо изчерпателно и умно разследване е провела.

— Ако Барбър беше направил това, той би осъзнал, че не мисис Финли е ползвала машината за подаване на топки този ден — продължава Сайкс, която до момента е привела същия довод вече четири пъти, — освен ако не се е подписала като гост. Трябвало е само да задава въпроси.

— Може би се е чувствал малко като мен — предполага Уин.

— Не е искал да си има работа с клуб, който никога не би го приел за член.

Тя върви близо до него. Той я прегръща.

— Значи ще отиде в затвора? — пита Сайкс и няма предвид Ким Финли.

Тя мисли за Моник Ламонт.

— Лично аз мисля, че беше достатъчно наказана — отговаря Уин. — Но още не съм свършил.

За миг замълчават, докато вървят под слънцето, а алеята за коли е дълга и извита и навсякъде има дървета. Той може да усети тъгата в сърцето на Сайкс, да почувства болката и разочарованието й.