Патриша Корнуел - В опасност

Тя не отговаря, слуша напрегнато.

— Лабораторията е в Калифорния — не спира той. — Ти и губернаторът ще привлечете към нея национално внимание покрай случая с убийството на възрастната жена в Тенеси. Е, но това е крайно полезно. Не е ли така? Привличаш голямо внимание към тях и тяхната доходоносна биотехнология, осигуряваш им безплатна реклама. И познай какво? Може би техните акции ще се покачат. Колко акции притежаваш?

— Това прави поне едно нещо очевидно — обажда се тя. — За да изглежда така, сякаш съм занесла досието за случая „Финли“ у дома, са го скрили. Но е трябвало да бъде намерено.

Той се вглежда в нея продължително, после отбелязва:

— Доста хитро. Съсипва теб, но избягва провала. Накрая досието се намира. Реклама и още реклама. За твоя сметка. Може случаят да е решен, може и да не е, но има още реклама за лабораторията в Калифорния.

— Така или иначе ще я получи. Вече я получава. Случаят е разрешен.

— Лабораторията не е сторила нищо лошо. Всъщност направи всичко както трябва. Помогна да се реши случаят.

Тя кимва разсеяно.

— Тъжната истина е, че възрастната жена нямаше никакво значение във всичко това — заключава Уин. — На участващите не им пукаше.

Ламонт обмисля, вероятно се опитва да насочи нещата в посока, която й е удобна, после заявява:

— Зная, че вероятно няма да ми повярваш, но ме интересуваше. Исках случаят й да бъде решен.

— Колко акции притежаваш? — пита Уин отново.

— Няколко.

— Сигурна ли си?

— Тази идея никога не би ми хрумнала. Не знаех нищо за фирмата, но по силата на поста си Джеси е запознат с всякакви биотехнологии, всякакви частни лаборатории, които никнат по целия свят. Не знаех за това. За калифорнийската лаборатория и нейната биотехнология. Просто си мислех, че работим върху двадесетгодишен случай на убийство, превърнал се в публична инициатива в областта на криминалистиката, която нарекох „В опасност“. Наистина.

— С Хюбър ли си била в нощта, преди да бъдеш нападната? Когато вероятно са изчезнали ключовете ти? Ти каза, че не си била вкъщи, отишла си на работа направо от мястото, където си спала.

Уин е поставил записващ минидиск върху стъкленото й писалище. Води си и бележки.

— Вечеряхме. Не мога… Не мога да повярвам много неща за него…

— Мотив? — Уин няма да й позволи да избегне отговора. Тя не бърза, после започва:

— С него сме приятели. Точно както Джеси и ти сте приятели.

— Много се съмнявам, че е съвсем същото.

— В началото на тази година той ми даде няколко съвета за моя портфейл от акции — тя си прочиства гърлото, опитва да укрепи гласа си. — Изкарах малко пари. Седмица по-късно осъзнах какво става, когато прочетох във вестника, че щатските контролни органи са разрешили продажбата на определено лекарство, разработвано в някаква лаборатория. Но не тази от случая „Финли“. Друга.

— Достатъчен мотив ли е това, за да подготви убийството ти?

— Получавал вътрешна информация в замяна на изпращането на хиляди комплекти ДНК-тестове за нашите бази данни за анализиране в някоя лаборатория. По негова препоръка — за бази данни в други щати. Големи покупки на инструменти за неговите лаборатории, препоръки към други лаборатории по криминалистика да купуват същите неща. Това е продължавало с години.

— И ти е признал всичко това?

— След съвета му за акциите започнаха да се трупат много неща — тя хвърля поглед на минидиска. — Колкото повече ми разкриваше, толкова повече ме въвличаше. Аз съм виновна, че се възползвах от вътрешна информация. После съм виновна в заговор. Знаех какво върши директорът на щатската лаборатория по криминалистика, но не казах нито дума. Да не споменаваме…

— Точно така. Твоята не твърде професионална връзка.

— Той ме обича — казва тя с безучастен глас, докато се е втренчила в записващия минидиск.

— Удивителен начин да го покаже.

— Аз я приключих преди месеци, след като ми даде съвета за акциите и осъзнах в какво се е забъркал, в какво ме е въвлякъл. Какъв е. Казах му, че не го обичам вече, не и по този начин.

— Заплаши ли го?

— Казах му, че повече не искам да имам нищо общо с нелегалните му дейности, че трябва да престане. И ако не ги прекрати, това ще има последствия.

— Кога му каза това?

— През пролетта. Вероятно не беше твърде умна постъпка — мърмори тя, все още втренчена в минидиска.

— Можеше да присъства адвокат — подсеща я Уин. — Ти каза всичко това доброволно. Аз не съм те насилил.