Патриша Корнуел - В опасност

— Какво знаеш за него? — това вече не е въпрос, а команда.

— Малко — отговаря Уин. — Твоята служба го е обвинила в съда за непълнолетни преди около два месеца.

— За какво?

— Притежание на марихуана. Съдия Не-ги-стя-гайте-прекалено-Лейн му отсъдил порицание.

— Обвинителят със сигурност не съм била аз. Никога преди не съм го виждала. И какво още?

— Нека ти предложа нещо — подема Уин. — Какво ще кажеш да ни оставиш първо да си свършим работата, а после да ти съобщя всичко, което мога.

— Не — отговаря тя. — Няма да бъде каквото можеш, а онова, което попитам.

— Но засега… — започва Уин.

— Информация — настоява Ламонт.

— Имам въпрос — това е Сами, който се обажда от отдалечената си позиция край стената. — За вашето прибиране снощи.

Руменото му лице е строго, в очите му има нещо. Може би неудобство. Може би разговорът с окръжния прокурор, след като е минала през всичко това, по някакъв начин го прави воайор. Ламонт не му обръща внимание. Пренебрегва и въпроса му.

— Вечерях с теб — казва тя на Уин. — Качих се в колата си и се върнах в службата, за да довърша някои неща. След това поех право към дома си. Нямах ключ, затова заобиколих къщата, набрах кода си на кутията за ключове, извадих резервния. Отключвах задната врата, когато една ръка стисна устата ми и някой, когото не можех да видя, каза: „Един звук и си мъртва“. После ме блъсна в къщата.

Ламонт се справя добре с изреждане на фактите. Нейният нападател, вече разпознат като Роджър Баптиста от Източен Кеймбридж, с адрес близо до съдебната сграда, където работи Ламонт, я принудил да се качи в спалнята, започнал да къса електрически кабели от лампите и от радиочасовника. Тогава звъннал домашният й телефон. Тя не се обадила. После звъннал мобилният. Не отговорила и на него.

Уин се обаждал.

Мобилният й телефон звъннал отново, тя бързо съобразила и казала, че се обажда гаджето й, което започва да се тревожи и може да се появи, така че Баптиста й наредил да отговори, но предупредил, че ако се опита да направи нещо, ще й пръсне главата. После ще убие гаджето й, ще убие всички. И тя се обадила.

Водила краткия странен разговор с Уин. Казва, че приключила разговора, Баптиста я принудил да се съблече и я вързал за краката на леглото. Изнасилил я. После си обул отново панталоните.

— Защо не се съпротивявахте? — пита я Сами колкото може по-внимателно.

— Той имаше пистолет — тя гледа Уин. — Не се съмнявах, че ще го използва, ако се съпротивявам, вероятно щеше да го стори въпреки всичко. Когато свършеше с мен. Направих каквото можах, за да контролирам положението.

— Какво по-точно? — пита Уин.

Тя се поколебава, очите й се откъсват от него, отговаря:

— Казах му да прави каквото иска, държах се сякаш не чувствам страх. Или отвращение. Правех каквото искаше. Казвах каквото ме караше да казвам — тя се поколебава. — Бях спокойна и кротка, доколкото беше възможно при тези обстоятелства. Аз… ъъъ… казах, че не е нужно да ме връзва. Аз… работя с подобни случаи непрекъснато, разбирах ги, знаех, че си имат причини. Аз… аз…

Малкото помещение заехтява от настъпилата тишина и за първи път Уин вижда лицето на Ламонт да почервенява. Той подозира, че знае съвсем точно какво е направила, за да забави Баптиста, да го успокои, да установи контакт със слабата надежда, че може да я остави да живее.

— Вероятно сте се държала малко така… сякаш го искате — предполага Сами. — Е, жените го правят често, карат насилника да си мисли, че всичко е наред, че е добър в леглото, симулират оргазъм и дори го молят да се върне някой друг път, сякаш са гаджета или…

— Вън! — открива по него огън Ламонт, сочейки го с пръст. — Излизай!

— Аз просто…

— Не ме ли чу?

Той излиза от стаята, оставя Уин насаме с нея, което не е най-голямото му желание. Като се има предвид, че той е наранил тежко нейния нападател, би било за предпочитане и по-благоразумно да я разпита в присъствието на поне още един свидетел.

— Кое е това лайно? — пита Ламонт. — Кой е той? Мислиш ли, че е шибано съвпадение, че е решил да се появи край къщата в същата вечер, когато ключовете ми тайнствено изчезнаха? Кой е той?

— Роджър Баптиста…

— Не питам това.

— Кога за последен път видя ключовете си? — прекъсва я Уин. — С тях ли заключи, когато сутринта тръгна за работа? Всъщност вчера сутринта.

— Не.

— Не?

Тя мълчи известно време и после обяснява:

— Онази вечер не се прибрах.

— Къде беше?

— Останах при приятел. На сутринта тръгнах оттам за работа. След работа вечерях с теб, върнах се в службата. Това е хронологията.