Мери Кларк - Другото лице

Аналогията я накара да потръпне. Спомни си за ужасните снимки от разбитите коли, които изплуваха на повърхността изпод моста Тапан Зий. С Меган бяха изучавали снимките през лупа, страхувайки се да открият това, което очакваха — части от тъмносин кадилак.

Катрин отхвърли завивките, стана от леглото и се пресегна за халата. Прекоси стаята до малката баня и наплиска лицето си с вода, после надникна в огледалото и направи гримаса. „Сложи си малко бойни краски, скъпа“, каза си тя.

След десет минути отново беше в леглото и се чувстваше по-добре. Късата й руса коса беше сресана, ружът по скулите и червилото бяха скрили изпитата бледнина. Облече син копринен халат, с който поне имаше вид за пред евентуални посетители. Следобед Меган щеше да бъде в Ню Йорк, но винаги съществуваше възможността да се отбие някой друг.

Така и стана. Филип Картър почука на открехнатата врата.

— Може ли да вляза?

— Разбира се!

Той се наведе и я целуна по бузата.

— Изглеждаш чудесно.

— Вече съм много по-добре. Всъщност се опитвам да избягам оттук, но настояват да остана още няколко дни.

— Добра идея.

Той придърпа един стол и седна до леглото.

Беше облечен небрежно-елегантно в кафяво сако, тъмнокафяви панталони и вратовръзка в преливащо кафяво и бежово. Силното му мъжко присъствие я накара отново да изпита болка по съпруга си.

Едуин беше необикновено красив. Срещнаха се преди трийсет и една години на събиране след мача между Харвард и Йейл. По това време тя ходеше с едно момче от отбора на Йейл. Видя Ед на дансинга. Тъмна коса, тъмносини очи, висок и строен.

Едуин я покани да танцуват, а на следващия ден позвъни на вратата й с дузина рози в ръка.

— Аз те ухажвам, Катрин! — беше обявил той.

Катрин се опита да удържи внезапно бликналите сълзи.

— Катрин?

Ръката на Филип стискаше нейната.

— Добре съм — каза тя, отдръпвайки я.

— Не смятам, че ще се чувстваш така след няколко минути. Трябваше да говоря с Мег, преди да дойда.

— Тя трябваше да ходи в Ню Йорк. Какво има, Филип?

— Катрин, може би си прочела за жената, която бе застреляна в Ню Милфорд?

— Онази лекарка ли? Да. Ужасна история!

— Значи не си разбрала, че тя не е била никаква лекарка — документите й са били фалшиви, а е назначена в клиниката „Манинг“ с нашето посредничество.

Катрин настръхна.

— Какво?

Една сестра влезе бързешком.

— Мисис Колинс, отвън има двама следователи от полицията на Ню Милфорд, които искат да говорят с вас. Лекарят ще бъде с тях, но иска да ви предупредя, че след няколко минути ще влязат.

Катрин изчака да чуе отдалечаващите се стъпки в коридора и попита:

— Филип, ти знаеш ли защо са дошли?

— Да. Преди час бяха в кантората.

— Защо? Забрави за този лекар! Нямам намерение отново да припадам. Моля те, зная какво ме очаква!

— Катрин, жената, която снощи е била убита в Ню Милфорд, беше клиентка на Ед. Ед трябва да е знаел, че препоръките й са фалшиви.

Филип Картър се изправи, сякаш да избегне болката, която щеше да причини.

— Както знаеш, полицията смята, че Ед не се е удавил в катастрофата на моста. Една съседка от апартамента срещу Петрович каза, че нощем е била редовно посещавана от някакъв висок мъж с тъмен седан.

Той млъкна и изражението му стана сериозно.

— Видяла го е преди две седмици. Катрин, когато онази нощ Меган е повикала линейката, е пристигнала и полицейска кола. Когато си дошла в съзнание, си казала на полицая, че съпругът ти се е обадил.

Катрин се опита да преглътне, но не можа. Гърлото и устните й бяха пресъхнали. Обзе я нелепата мисъл, че това сигурно означава да изпитваш остра жажда.

— Бях се съвзела. Исках да кажа, че някой позвъни на Мег и каза, че е баща й.

На вратата се почука. Лекарят влезе и каза:

— Катрин, ужасно съжалявам, но заместник-прокурорът настоява следователите по убийството в Ню Милфорд да ти зададат няколко въпроса, а аз не бих могъл да излъжа, че не си в състояние да им отговаряш.

— В достатъчно добро състояние съм, за да им отговарям — каза тихо Катрин и погледна Филип. — Ще останеш ли?

— Разбира се.

Той се изправи, когато следователите влязоха, въведени от сестрата.

Катрин с изненада видя, че единият следовател беше жена. И то млада — горе-долу колкото Меган. Другият беше мъж, може би някъде около трийсетгодишен. Той заговори пръв, извинявайки се за безпокойството, като обеща да й отнеме само няколко минути. Представи себе си и колегата си.