Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса

След като Котън влезе, Уокър въведе Лу и Оз през задния вход и ги настани на балкона в специалната ложа за почетни гости, като настоя да получи от Оз тържествен обет за пълно мълчание.

Лу погледна братчето си и прошепна:

— Оз, това беше много храбра постъпка. Аз не посмях.

Той се усмихна. Изведнъж Лу осъзна, че нещо липсва.

— Къде е новото мече, което ти купих?

— Стига де, Лу, голям съм вече за плюшени мечета.

Лу го погледна отново и разбра, че това е истина. И в очите й избиха сълзи, защото внезапно си го представи като висок и силен мъж, който вече не се нуждае от по-голямата си сестра.

Долу в залата Котън и Гуд разпалено си шушукаха със съдията Аткинс.

— Виж сега, Котън — каза Аткинс, — приемам всичко, което каза за Джордж Дейвис, и възраженията ти ще бъдат отбелязани в протокола, но пък Луиза е помогнала за раждането на четирима от заседателите, а щатският представител не възрази. — Той се озърна към Гуд. — Мистър Гуд, ще ни извините ли за момент?

Адвокатът се сепна.

— Ваша светлост, нима ще разговаряте на четири очи със защитата? В Ричмънд не правим такива неща.

— Е, тогава съм адски доволен, че не сме в Ричмънд. А сега ще бъдете ли така добър да се дръпнете за малко?

Аткинс размаха ръка, сякаш пъдеше досадни мухи, и Гуд неохотно отстъпи към масата.

— Котън — каза Аткинс, — и двамата знаем, че това дело предизвика голям интерес. Знаем и къде е причината — в парите. Луиза лежи в болницата и повечето хора си мислят, че няма да прескочи трапа. А насреща им лъщят парите на „Съдърн Вали“.

Котън кимна.

— Значи смяташ, че каквото и да се случи, заседателите ще вземат решение против нас?

— Е, нищо не мога да предскажа, но ако загубиш тук…

— Тогава участието на Джордж Дейвис ми дава сериозни основания за обжалване — довърши Котън.

Очевидно Аткинс бе много доволен, че Котън тъй бързо е схванал стратегията му.

— Я виж ти, изобщо не ми беше хрумвало. Добре че се сети. А сега да започваме представлението.

Докато Котън се връщаше към служебната маса, Аткинс удари с чукчето и обяви:

— Съдебните заседатели са приети. Седнете всички.

Заседателите седнаха едновременно.

Аткинс бавно ги огледа и спря очи върху Джордж Дейвис.

— И още нещо, преди да започнем. Вече трийсет и четири години седя на този подиум и досега в моята зала не се е чувало за подкупени заседатели или нещо подобно. Няма и да се чуе, защото, ако стане такава работа, тъй ще подредя виновника, че има да си мечтае за доживотна каторга в мините.

Той огледа още веднъж Дейвис изпод вежди, озърна се заплашително към Гуд и Милър, после нареди:

— Призовете първия щатски свидетел.

— Щатът призовава доктор Лутър Рос — каза Гуд.

Едрият доктор Рос стана и тромаво тръгна към свидетелското място. От него се излъчваше сериозност, която адвокатите много обичаха, когато бе на тяхна страна; иначе си беше просто един добре платен лъжец.

Фред го накара да положи клетва.

— Вдигнете дясната си ръка положете лявата върху Библията. Заклевате ли се да казвате истината, цялата истина и нищо друго освен истината с Божия помощ?

Рос потвърди, че в никакъв случай няма да каже нещо друго освен истината, после се намести на свидетелския стол.

Фред се отдръпна и Гуд пристъпи към свидетеля.

— Доктор Рос, сър, бихте ли запознали съдебните заседатели със своята отлична квалификация?

Този въпрос бе зададен с чистопробен южняшки акцент.

— Ръководя приюта за душевноболни в Роаноук. Водил съм курсове по психиатрия в Ричмъндския медицински колеж и Вирджинския университет. Лично съм давал преценка по над две хиляди подобни случая.

— Не ще и дума, мистър Лонгфелоу и уважаемият съд ще се съгласят, че вие сте специалист в своята област. Нещо повече, навярно сте специалист номер едно в тази област, тоест тъкмо онзи човек, когото заслужават тези прекрасни заседатели.

— Възразявам, ваша светлост! — каза Котън. — Не чух никакво доказателство, че мистър Гуд е специалист по оценка на специалистите.

— Приема се, Котън — каза Аткинс. — Продължавайте, мистър Гуд.

— И тъй, мистър Рос — продължи Гуд, като хвърли неприязнен поглед към Котън, — имахте ли възможност да прегледате Луиза Мей Кардинал?

— Да.

— И какво е вашето мнение на експерт за умствените й способности?

Рос потупа с пухкавата си ръка парапета около свидетелското място.

— Тя е напълно лишена от умствени способности. Според моята научно обоснована преценка трябва да бъде приета в специализирано заведение.