Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса

При тия думи Котън стрелна поглед към Милър, който продължи да седи най-спокойно със самоуверена физиономия.

Гуд продължи:

— За да защитим изцяло правата на мис Кардинал по този въпрос, ние молим да бъде обявена за невменяема и да се назначи попечител, който да води личните й дела, включително и крайно изгодното предложение от страна на „Съдърн Вали“.

Докато Гуд сядаше на мястото си, Аткинс кимна.

— Благодаря, мистър Гуд. Котън?

Котън се изправи и застана пред подиума.

— Ваша светлост, имаме работа с опит не да бъдат изпълнени, а напротив, да се осуетят желанията на мис Кардинал. Тя вече отхвърли предложението на „Съдърн Вали“ да закупи земята й.

— Вярно ли е, мистър Гуд? — попита съдията.

Гуд запази спокойствие.

— Мис Кардинал отхвърли едно предложение; сегашното обаче е за многократно по-висока сума и трябва да бъде разгледано съвсем отделно.

— Мис Кардинал недвусмислено заяви, че няма да продаде имота си на каквато и да било цена — каза Котън.

Той също пъхна палец под ревера си, но после размисли и го дръпна надолу.

— Имате ли свидетел, който да потвърди това? — попита съдия Аткинс.

— Никой друг, освен мен.

Гуд атакува веднага.

— Ако мистър Лонгфелоу възнамерява да даде показания по делото, настоявам да се оттегли от позицията си като адвокат на мис Кардинал.

Аткинс погледна Котън.

— Това ли искаш?

— Не. Мога обаче да представлявам интересите на Луиза, докато тя оздравее.

Гуд се усмихна.

— Ваша светлост, мистър Лонгфелоу изрази пред цялата зала своите предубеждения към клиента ми. Едва ли можем да смятаме, че притежава необходимата безпристрастност, за да представлява почтено интересите на мис Кардинал.

— Тук съм склонен да се съглася с него, Котън — каза съдията. — Насрочвам делото за следващата седмица.

Котън се смая.

— Та това не ни оставя време за подготовка.

— Съгласни сме с този срок — каза Гуд. — Мис Кардинал заслужава да разгледаме делата й с цялата възможна бързина и почтителност.

Аткинс вдигна чукчето.

— Котън, ходих в болницата да видя как е Луиза. Не знам дали е с всичкия си, или не, но онези деца ще се нуждаят от закрила. Поне това трябва да решим час по-скоро.

— Можем сами да се грижим за себе си.

Всички извърнаха глави към последния ред, където се бе изправила Лу.

— Можем сами да се грижим за себе си — повтори тя. — Докато Луиза оздравее.

— Лу — каза Котън, — не му е нито времето, нито мястото.

Гуд се усмихна.

— Е, вие двамата без съмнение сте прекрасни деца . Аз съм Търстън Гуд. Как я карате?

Лу и Оз упорито мълчаха.

— Елате насам, млада госпожице — нареди Аткинс.

Лу преглътна мъчително и тръгна към подиума, откъдето Аткинс я гледаше както Зевс някой простосмъртен.

— Млада госпожице, членувате ли в адвокатската асоциация?

— Не. Искам да кажа… не.

— Знаете ли, че само упълномощени адвокати имат правото да се обръщат към съда и изключения се допускат само при извънредни обстоятелства?

— Е, след като въпросът засяга мен и брат ми, смятам обстоятелствата за извънредни .

Аткинс погледна Котън с усмивка, после пак се обърна към Лу.

— Виждам, че си умно момиче. И съобразително. Но законът си е закон. Деца на вашата възраст не могат да живеят сами.

— Юджин ще ни помага.

— Той не е ваш роднина.

— Ами Даймънд Скинър? Той живееше съвсем сам.

Аткинс се озърна към Котън.

— Котън, обясни й, ако обичаш.

— Лу, съдията е прав. Малки сте, за да живеете сами. Край вас трябва да има възрастен.

Изведнъж в очите на Лу бликнаха сълзи.

— Да, но те непрекъснато ни напускат.

Тя се обърна, изтича между редовете, блъсна двойната врата и изчезна. Оз забърза след нея.

Котън се обърна към съдията.

— Една седмица — каза Аткинс. После удари с чукчето и тръгна към кабинета си като магьосник, търсещ почивка след особено трудно заклинание.

Гуд и Милър изчакаха Котън пред залата. Гуд приведе глава към него.

— Вижте, мистър Лонгфелоу, за всички ще е много по-лесно, ако ни сътрудничите. Знаем какво ще открият лекарите при един преглед. Защо да подлагаме мис Кардинал на унизителен съдебен процес?

Котън пристъпи още по-близо до Гуд.

— Мистър Гуд, вие не давате пет пари дали Луиза ще получи уважението, което заслужава. Дошли сте като наемник на една голяма компания, искаща да прескочи закона, за да отнеме земята й.

Гуд се усмихна невъзмутимо.

— Ще се видим в съда.

Вечерта Котън работеше зад отрупаното с книжа бюро. Мърмореше си, водеше записки, задраскваше, после скачаше и почваше да крачи напред-назад като млад баща пред родилното. Вратата изскърца и Котън зяпна от изненада, като видя Лу да влиза с пълна кошница и димящ кафеник.