Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса

Лу скръсти ръце и се загледа настрани.

— Това ли е всичко? — грубо попита Котън.

— Освен това дойдох да направя още едно предложение за имота.

— Не е мой, за да го продавам.

— Но мис Кардинал не е в състояние да оцени предложението.

— Тя вече ти отказа веднъж, Милър.

— Именно затова реших да не се пазаря повече и вдигам цената на петстотин хиляди долара.

Котън и Лу се спогледаха смаяно, после адвокатът отговори:

— Пак повтарям, имотът не е мой, за да го продавам.

— Предполагах, че като адвокат имаш правото да действаш от нейно име.

— Не. А и да имах, пак нямаше да ти го продам. Е, има ли още нещо, което да не направя за теб?

— Не, каза ми всичко, което желаех да чуя. — Милър подаде на Котън снопче документи. — Смятай клиентката си за уведомена.

И той излезе с усмивка. Котън бързо прегледа документите. Лу тревожно стоеше до него.

— Какво има, Котън?

— Лоша работа, Лу.

Изведнъж Котън сграбчи ръката на Лу, двамата изтичаха надолу по стъпалата и се втурнаха към болницата.

Котън блъсна вратата на болничната стая. Посрещна ги блясъкът на фотографска светкавица. Човекът вътре се озърна към тях, после направи още една снимка на Луиза върху леглото. До него стоеше друг мъж, едър и мускулест. Двамата бяха облечени в скъпи костюми и носеха меки шапки.

— Махайте се! — изкрещя Котън.

Той скочи напред и се опита да изтръгне фотоапарата, но едрият мъж го дръпна настрани, оставяйки на приятеля си време да се измъкне. Сетне и той излезе, широко усмихнат.

Котън стоеше задъхан и безпомощно гледаше ту Лу, ту Луиза.

Беше особено студен безоблачен ден. Котън влезе в съдебната зала и застина на място, когато видя вътре Милър и още един мъж — висок, солиден и извънредно елегантен; гладко сресаната му коса се спускаше по удивително масивна глава.

— Сигурен бях, че днес ще те видя — каза Котън на Милър.

Милър кимна към спътника си.

— Вероятно си чувал за Търстън Гуд, известен адвокат от Ричмънд.

— Да, чувал съм. Наскоро имахте дело пред Върховния съд на Съединените щати, нали, сър?

— По-точно — отвърна Гуд с плътен, спокоен баритон — спечелих делото, мистър Лонгфелоу.

— Поздравления. Какво ви води по нашия край?

— Щатските власти любезно разрешиха на мистър Гуд да дойде, за да представлява техните интереси по този твърде важен въпрос — обясни Милър.

— Откога е станало необходимо да включваме най-добрите юристи на щата в някакво си простичко дело за невменяемост?

Гуд се усмихна сърдечно.

— Като служител на обществото едва ли има смисъл да ви обяснявам защо дойдох, мистър Лонгфелоу. Достатъчно е да кажа, че съм тук .

Котън обхвана с ръка брадичката си и се престори на дълбоко замислен.

— Дайте сега да видим. Във Вирджиния адвокатите, защитаващи интересите на обществени групи, са на изборна длъжност. Мога ли да попитам дали „Съдърн Вали“ е направила дарение за кампанията ви, сър?

Гуд се изчерви.

— Този намек не ми харесва!

— Не го казах като намек.

Приставът Фред влезе и обяви:

— Всички станете. Открива се съдебното заседание на негова светлост Хенри Джей Аткинс. Всички, които имат дела пред този съд, нека излязат напред и ще бъдат изслушани.

В този момент Лу и Оз незабелязано се промъкнаха през вратата. Облечени в дебели палта и обути с вълнени чорапи, натъпкани в широки ботуши, те бяха минали пак по тополовия мост и надолу по склоновете до пътя, откъдето успяха да хванат камион до Дикенс. Зимният студ доста затрудни пътуването им, но Котън бе обяснил какъв ефект може да има това дело върху живота на всички им. Седнаха свити на последния ред и само очите им се подаваха над предната облегалка.

— Обявете следващото дело — нареди Аткинс. Всъщност днес делото беше само едно, но съдът си имаше ритуали.

Фред обяви началото на предварително заседание по случая „Щатът срещу Луиза Мей Кардинал“.

Аткинс се усмихна широко от своя висок подиум.

— Мистър Гуд, за мен е истинска чест да ви видя в своята зала, сър. Моля, изложете тезата на щатските власти.

Гуд се изправи и пъхна палец под ревера си.

— Задачата ми съвсем не е приятна, но властта трябва да изпълнява задълженията си. Компанията „Съдърн Вали, газ и въглища“ е направила предложение да закупи имот, притежаван изцяло от мис Кардинал. Смятаме, че от правна гледна точка неотдавнашният мозъчен удар я прави неспособна да вземе разумно решение по въпроса. Единствените й роднини са малолетни и нямат право да действат от нейно име. А доколкото знаем, единственият жив роднина на тези деца страда от тежко психическо заболяване. Освен това научихме от сигурен източник, че мис Кардинал не е подписвала документи, упълномощаващи трето лице да представлява интересите й.