Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса

— Намерете си места — каза Котън на децата. — И кротувайте.

Лу го целуна по бузата.

— Успех.

Един познат фермер им направи място да седнат.

Котън продължи напред по пътеката, кимайки на познатите си в тълпата. Най-отпред бяха Милър и Уилър.

Гуд седеше на адвокатската маса, щастлив като прегладнял човек на църковна трапеза. Взираше се в тълпата, очакваща нетърпеливо да види двубоя.

— Готов ли сте да започваме? — попита Гуд.

— Не по-малко от вас — бодро отвърна Котън.

Гуд се разсмя.

— Моите уважения, но не ми се вярва.

Приставът Фред излезе да изрече официалното встъпление. Всички станаха и съдът на негова светлост Хенри Аткинс започна своето заседание.

— Въведете съдебните заседатели — нареди съдията на Фред.

Заседателите влязоха един по един. Котън ги оглеждаше и едва не падна на пода, когато зърна сред избраниците Джордж Дейвис.

— Ваша светлост — провикна се той, — Джордж Дейвис не беше между заседателите, които избрахме. Той е сериозно заинтересуван от резултата на делото.

Аткинс се приведе напред.

— Виж какво, Котън, сам знаеш колко трудно набираме заседатели. Трябваше да освободя Лерой Дженкинс, защото жена му се разболя, после пък Гарси Бърнс го ритна муле. Знам, че Джордж Дейвис не е твърде обичан, но и той има право да служи на обществото. Я кажи, Джордж, можеш ли да вземеш честно и безпристрастно решение по този случай?

Облечен в неделния си костюм, Дейвис изглеждаше кротък и достопочтен.

— Да, сър — каза той и се огледа наоколо. — Ами че нали сме съседи с Луиза, всички го знаете. Добре се погаждаме с нея.

И той се усмихна с усилие, сякаш за пръв път опитваше нещо подобно.

— Сигурен съм, че мистър Дейвис ще бъде чудесен заседател, ваша светлост — каза Гуд. — Няма възражения от наша страна.

Котън погледна Аткинс и странното изражение на съдията го накара сериозно да се замисли какво става всъщност.

Лу седеше безмълвно, макар че кипеше от гняв. Всичко беше измама. Искаше й се да скочи и да го каже на висок глас, но за пръв път в живота си не смееше. В края на краищата това беше съд.

— Лъже! — отекна пронизителен вик и всички глави в залата се завъртяха натам, откъдето бе дошъл.

Лу се озърна и видя, че Оз е скочил на седалката и стърчи над всички наоколо. Очите му пламтяха, пръстът му сочеше право към Джордж Дейвис.

— Лъже — изрева отново Оз с тъй плътен глас, че Лу не можа да го познае. — Той мрази Луиза. Не е честно да бъде тук.

Котън бе онемял като всички останали. Съдията Аткинс гледаше недоволно момчето. Гуд се готвеше да скочи на крака. А в погледа на Дейвис гореше такава омраза, че Котън благодари на Бога, задето човекът няма оръжие подръка. Котън се втурна към Оз и го накара да млъкне.

— Очевидно склонността към буйства на обществено място е характерна за целия род Кардинал — изрече с гръмовен глас Аткинс. — Не можем да търпим подобно нещо, Котън.

— Знам, ваша светлост. Знам.

— Не е честно — изкрещя Оз. — Тоя човек е лъжец!

Лу се изплаши.

— Оз, моля те. Всичко върви както трябва.

— Не е вярно, Лу — каза Оз. — Тоя човек е гаден. Оставя семейството си да гладува. Той е негодник!

— Котън, махни това дете — изрева съдията. — Веднага.

Котън изведе Оз. Лу изтича след тях.

Седнаха на стъпалата пред сградата. Оз не плачеше.

Само седеше и блъскаше с юмручета по бедрата си. Лу го гледаше и по бузите й се стичаха сълзи. Котън прегърна момчето през раменете.

— Не е честно, Котън — каза Оз, продължавайки да размахва юмруци. — Просто не е честно.

— Знам, синко. Знам. Но всичко ще се оправи. Ами че включването на Джордж Дейвис в състава на заседателите може дори да е в наша полза.

Ръцете на Оз застинаха.

— Как така?

— Това е една от загадките на правото, Оз, затова просто ще трябва да ми повярваш. А сега подозирам, че все още искате да гледате делото.

Двамата потвърдиха, че това е най-голямото им желание.

Котън се озърна и видя до входа заместник-шерифа Хауърд Уокър.

— Хауърд, навън е студеничко за тези деца. Ако гарантирам, че вече няма да вдигат шум, ще намериш ли начин да ги вкараш вътре, защото аз трябва да продължавам. Нали ме разбираш?

Уокър се усмихна и намести служебния си колан.

— Идвайте с мен, деца. Оставете Котън да си прави магиите.

— Благодаря ти, Хауърд — каза Котън. — Само имай предвид, че заради тая помощ може градът да се настрои против теб.

— Баща ми и брат ми умряха в мините. По дяволите „Съдърн Вали“. Хайде влизай и им покажи какво може един адвокат.