Дейвид Балдачи - Проста истина

Но този случай не бе като другите. Дори ако се окажеше пълна лъжа, пак можеше да нанесе страхотен удар по репутацията на някои много известни личности. Ами ако Хармс пишеше чистата истина? Майкъл затвори очи. Моля те, Господи, нека да е лъжа, помоли се той.

После извърна глава и погледна към телефона. Изведнъж се запита дали да не позвъни за съвет на брат си. Джон бе натрупал богат опит в някои области, за които по-малкият му брат имаше само смътна представа. Може би щеше да знае как да се справят с положението. Майкъл се поколеба още миг — не искаше да си признае, че му трябва помощ, особено пък от подобен източник. Но едно обаждане можеше и да отвори вратичка за възстановяване на връзката помежду им. В края на краищата никога не е виновна само едната страна; Майкъл вече бе достатъчно зрял, за да разбира колко безплодно нещо са упреците.

Взе телефона и набра номера. Отсреща прозвуча автоматичен отговор и това донякъде го зарадва. Той остави известие с молба за помощ, без да разкрива повода. Затвори и пак се върна до прозореца. Навярно бе по-добре, че Джон не изслуша молбата лично. Той възприемаше всичко само в черно и бяло, без компромиси. Такъв беше и целият му живот.

Някъде в малките часове Майкъл успя да задреме с нарастващата увереност, че каквото и да излезе наяве, ще се справи с този потенциален кошмар.

Три дни след като Майкъл Фиск бе взел писмото от деловодството, Руфъс Хармс пак се обади до кантората на Сам Райдър, но този път му отговориха, че адвокатът е заминал по работа извън града. Докато го водеха обратно към килията, Руфъс се размина с един човек в коридора.

— Много телефони въртиш напоследък, Хармс. Да не си се захванал с търговия по пощата или нещо такова?

Надзирателите се разсмяха гръмогласно на тия думи. Вик Тремейн бе висок малко под метър и осемдесет, с късо подстригана русолява коса, обветрено лице и телосложение на панаирджийски борец. Беше заместник-комендант на Форт Джаксън и смяташе за свой личен дълг да зачерни живота на Хармс по всеки възможен начин. Руфъс премълча, но остана да стои търпеливо, докато Тремейн го оглеждаше от глава до пети.

— Какво си е наумил онзи твой адвокат? Да не е открил как се оправдава убийство на малко дете? Това ли е? — Тремейн пристъпи към затворника. — Сънуваш ли още оная нощ? Много ми се ще да я сънуваш. Знаеш ли, понякога идвам да те послушам как плачеш в килията. — Говореше с нескрито предизвикателство, мускулите на ръцете и раменете му набъбваха при всяка дума, вените по шията му се изпъваха, сякаш се надяваше Хармс да не издържи, да предприеме нещо отчаяно и това да е краят на неговия затворнически живот. — Точно така, плачеш като дрисливо бебе. Бас държа, че таткото и майката на онова момиченце също са плакали. Бас държа, че им се е искало да те удушат. Както стори ти с детето им. Мислил ли си за това, а?

Хармс дори не трепна. Устните му оставаха плътно затворени, очите му гледаха някъде покрай Тремейн. Всичко бе преживял — изолация, самота, подигравки, физически и душевен тормоз; бе изтърпял всичко, което един човек може да стори на друг от жестокост, страх и омраза. Независимо от съдържанието и тона си думите на Тремейн не можеха да пробият стената, която го опазваше жив.

Тремейн усети това и отстъпи.

— Махайте го от погледа ми. — Докато групата се отдалечаваше, той подвикна изотзад: — Бягай да си четеш Библията, Хармс. Чети за рая, другояче няма как да го опознаеш.

Джон Фиск изтича подир жената, която вървеше по коридора на съда.

— Хей, Джанет, ще ми отделиш ли минутка?

Джанет Райън бе много опитен обвинител и в момента правеше всичко възможно да прати на топло един от неговите клиенти. Освен това бе красива и разведена.

— Може и две, щом е за теб — обърна се тя с усмивка.

— Става дума за Родни…

— Чакай, подскажи малко. Не ми е само един Родни на главата.

— Взлом, магазин за електроника в северните предградия.

— Огнестрелно оръжие, полицейско преследване, рецидивист… да, сега си спомням.

— Съвършено вярно. Така или иначе, и двамата нямаме интерес да вкарваме този глупак в съда.

— В превод това би трябвало да означава: обвинението ти е скапано, а защитата съкрушителна.

Фиск поклати глава.

— Може да имаш процедурни проблеми с някои от веществените доказателства.

— Може е много странна дума, не мислиш ли?

— А и самопризнанието накуцва.

— Че кога е имало свястно самопризнание? На практика обаче твоят човек е професионален престъпник. И ще подбера заседатели, дето да го пратят на сянка за дълго.