Дейвид Балдачи - Проста истина

Фиск отвори стария хладилник, който баща му държеше в гаража, и извади кутия „Милър“. После седна на паянтовия кухненски стол да гледа работата на баща си, както правеше още като хлапе. Винаги откриваше някакво непреодолимо обаяние в изкусните му ръце, в начина, по който откриваше безпогрешно мястото на всяка част.

— Днес наминах при мама.

С ловко движение на езика Ед прехвърли цигарата към десния край на устните си. Мускулите по ръцете му се издуваха и спадаха, докато енергично затягаше някакъв болт.

— Аз пък мисля да ида утре. Ще се издокарам, ще купя цветя, ще заръчам на Ида да сготви нещо вкусно, та да й занеса. Искам да е празничен ден. Само за нас двамата.

Ида Джърман беше съседката. Живееше в този квартал от памтивека. Напоследък помагаше на Ед да се бори със самотата.

— Много ще й хареса.

Фиск отпи глътка бира и се усмихна, като си представи каква картинка ще бъдат.

Ед довърши работата, напои с бензин топка конци и дълго бърса омазнените си ръце. После грабна една бира и седна срещу Джон върху старото сандъче за инструменти.

— Вчера се чухме с Майк — каза той.

— Добре ли е? — безразлично запита Фиск.

— Чудесно се справя в съда. Знаеш ли, поканили са го да остане още една година. Сигурно има защо.

— Не се и съмнявам. Той е от най-добрите.

Фиск стана и пристъпи към отворената врата. Вдъхна дълбоко аромата на прясно окосена трева. Някога двамата с брат му всяка събота косяха двора, свършваха каквото още им бе възложено и цялото семейство се покатерваше в грамадната каравана за редовното седмично пътешествие до супермаркета. Ако се бяха държали много добре, без да кръшкат или да подкастрят тревата прекалено ниско, получаваха по един голям сироп от автомата до вестникарския щанд пред магазина. За момчетата това бе същинско съкровище. Фиск и брат му по цяла седмица си мечтаеха как ще докоснат студените чаши. Някога бяха толкова близки. Заедно тичаха да разнасят сутрешния вестник, заедно спортуваха, макар че Джон беше по-голям с три години. Майк имаше спортна дарба, като студент дори го взеха в университетския отбор. Братята Фиск. Всички ги знаеха, всички ги уважаваха. Хубави времена. Само че отдавна отминали. Джон се обърна и погледна баща си.

Ед поклати глава.

— Знаеш ли, че за да остане в съда, Майк се отказал от преподавателско място в един от големите университети, май спомена Харвард или нещо такова? Богатите адвокатски фирми го обсипват с предложения. Веднъж ми ги показа. Божичко, споменаваха за пари, каквито не съм и сънувал.

В гласа му звучеше нескрита гордост.

— Изглежда, че предпочита властта — сухо подхвърли Фиск.

Ед изведнъж се плесна по бедрото.

— Какво ти става, Джони? Какво имаш против брат си, по дяволите?

— Нямам нищо против него.

— Тогава за какъв дявол престанахте да дружите както някога? Разговарях с Майк. Не е по негова вина.

— Слушай, тате, той си върви по пътя, аз също. Не помня много-много да сте се срещали с чичо Бен.

— Брат ми беше тъпак и пияница. Твоят не е нито едното, нито другото.

— Глупостта и пиянството не са най-лошите неща на тоя свят.

— Дявол да го вземе, просто не те разбирам, синко.

— Не си нито първият, нито последният.

Ед изгаси цигарата върху бетонния под, стана и се подпря на стената.

— Не е редно братя да си завиждат. Би трябвало да се радваш, че преуспява в живота.

— А, значи мислиш, че му завиждам.

— Така ли е?

Фиск отпи още бира и се загледа към ниската телена ограда около задното дворче. Наскоро беше боядисана в тъмнозелено. През годините я бе виждал в какви ли не оттенъци. Двамата с Майк я боядисваха всяко лято, а цветът зависеше от това какво е останало след годишния ремонт в автомобилната фирма, където работеше Ед. Фиск прехвърли поглед върху ябълковото дръвче, разперило клони в ъгъла на двора. Кимна натам.

— Имаш гъсеници. Къде е бензиновата лампа?

— И сам ще се справя.

— Тате, та ти и на стол не можеш да се качиш.

Фиск свали сакото си, измъкна стълбата от гаража и взе бензиновата лампа. Запали я, подпря стълбата под издутото гнездо на гъсениците и се изкатери. След минута-две плътният пашкул постепенно се разпадна от топлината на пламъка. Фиск слезе и изгаси лампата, докато баща му чегърташе остатъците от гнездото.

— Значи само това виждаш — че имам проблеми с Майк.

— Какво? — сепна се Ед.

— Кога за последен път е дошъл Майкъл да ти помогне? По дяволите, кога е дошъл да навести теб или мама?