Дейвид Балдачи - Проста истина

Изслуша енергичната му реч от начало до край. Веднага след нея обвиняемият получи доживотна присъда. Когато полицаите го отведоха към затвора, Фиск прибра документите в куфарчето си и напусна залата. Сара също излезе. В коридора Фиск се мъчеше да утеши близките на човека. Жената беше мършава и болнава, със синини и белези по лицето.

Фиск й каза няколко думи, прегърна я, после се обърна към по-големия син — четиринайсетгодишен младеж, който вече изглеждаше изпечен уличен хулиган.

— Сега ти си мъжът у дома, Лукас. Трябва да се грижиш за семейството.

Сара се вгледа в момчето. Сърцето й се сви, като видя яростта по лицето му. Как можеше още на тия години да събере в себе си толкова враждебност?

— Ъхъ — промърмори Лукас, без да откъсва очи от стената. Беше облечен като за улицата, с пъстра кърпа на главата. В такъв вид едва ли биха го взели да подмята кюфтета в „Макдоналдс“.

Фиск клекна и погледна отблизо другия син. Инис беше шестгодишно чаровно дяволче, кипящо от енергия.

— Хей, Инис, как си? — попита Фиск и протегна ръка.

Детето плахо я стисна.

— Къде е татко?

— Наложи се временно да отиде на едно място.

— Защо?

— Защото уби… — понечи да отговори Лукас, но Фиск го прекъсна със свиреп поглед.

Лукас промърмори нещо нечленоразделно, отблъсна треперещата ръка на майка си и се отдалечи. Фиск отново извърна лице към Инис.

— Татко ти стори нещо, което не му прави чест. Сега отива да си изкупи вината.

— В затвора ли? — попита Инис.

Фиск кимна.

Гледайки този разговор, Сара си помисли, че не само Фиск, но и всички възрастни се чувстват в подобна ситуация глупави и безпомощни като герои от стар телевизионен сериал, застанали пред дете от края на двайсети век. Макар и едва шестгодишен, Инис навярно знаеше доста за криминалното правораздаване. Всъщност не бе изключено да познава мрачната страна на живота така добре, както повечето възрастни никога нямаше да я опознаят.

— Кога ще излезе? — попита Инис.

Фиск вдигна очи към съпругата, после пак погледна детето.

— Не много скоро, Инис. Но майка ти ще е тук.

— Добре тогава — каза Инис без особено вълнение. Хвана майка си за ръката и двамата се отдалечиха.

Фиск се загледа подир тях. Сара отново изпита чувството, че долавя мислите му. Единият син навярно изгубен завинаги, другият небрежно зарязва баща си като случайно срещнато улично куче.

Накрая Фиск разхлаби вратовръзката си и излезе от сградата.

Без сама да знае защо, Сара тръгна след него. Фиск крачеше бавно, тъй че нямаше опасност да го изпусне от поглед. Барът, в който влезе, беше тесен и схлупен, с мрачни прозорци. Сара се поколеба, после на свой ред прекрачи прага.

Фиск седеше до тезгяха. Явно вече бе дал поръчка, защото барманът плъзна пред него бутилка бира. Сара побърза да седне в едно от крайните сепарета. Въпреки неугледния си вид барът бе почти пълен, а още нямаше пет следобед. Клиентелата представляваше странна смес от работници и служители. Фиск седеше между двама строители, сложили жълтите си каски отпред на бара. Той смъкна сакото си и седна върху него. По телосложение не отстъпваше на двамата здравеняци. Сара забеляза, че отзад ризата му се е измъкнала от панталона. Задържа поглед върху черния кичур, който се плъзгаше по тила му надолу към яката.

Фиск разговаряше едновременно с двамата си съседи. Те се разсмяха от сърце на някаква шега и Сара неволно се усмихна, макар че не бе чула нищо. Сервитьорката най-сетне дойде и тя си поръча сода. Продължаваше да наблюдава Фиск. Той вече не поглеждаше настрани. Взираше се в стената тъй напрегнато, че Сара също отправи очи натам. Но видя само грижливо подредени бутилки; Фиск явно виждаше нещо повече. Беше поръчал втора бира и когато я получи, вирна шишето над устните си, докато вътре не остана и капка. Сара забеляза, че китките му са едри, с дебели и силни пръсти. Не изглеждаха ръце на човек, който по цял ден държи писалката или трака на компютър.

Фиск метна пари на тезгяха, хвана сакото си и се завъртя. За момент Сара имаше чувството, че гледа право към нея. Той поспря за миг и навлече сакото. Сара седеше в най-тъмния ъгъл. Не вярваше да я е видял, но тогава защо се спря? Леко изнервена, тя изчака около минута, после остави на масата две доларови банкноти за питието, стана и също излезе.

Когато се озова на светло, от Фиск нямаше и следа. Просто беше изчезнал като в сън. Без дори да помисли какво върши, тя се върна назад и попита бармана дали познава Джон Фиск. Човекът поклати глава. Искаше й се да зададе още въпроси, но навъсената физиономия на бармана подсказваше, че едва ли ще получи отговор.