Дейвид Балдачи - Проста истина

Сега Сара разбираше, че кроткият Пъркинс е далеч по-опасен от Деласандро. Бавно вдигна слушалката. Пъркинс стоеше до нея, ослушваше се и притискаше пистолета към слепоочието й. Тя въздъхна дълбоко, опитвайки да се успокои.

— Ало.

— Сара? — прозвуча отсреща гласът на Фиск.

— Търсих те къде ли не.

— Аз съм с Руфъс.

Пъркинс наостри уши и притисна пистолета още по-силно.

— Къде сте? — попита Сара.

— На половината път за Вашингтон. Спрели сме на една отбивка.

— Какво смяташ да правиш?

— Мисля, че е време да идем при Чандлър. Вече разговарях с Руфъс.

Пъркинс поклати глава и посочи към телефона.

— Мисля, че не е добра идея, Джон.

— Защо?

— Аз… аз открих някои подробности, които трябва да знаеш. Преди да се срещнеш с Чандлър.

— Какви по-точно?

— Не е за разговор по телефона. Може да ни подслушват.

— Я стига. Не ми се вярва, Сара.

— Знаеш ли какво, кажи ми номера и аз ще ти позвъня от колата. — Тя се озърна към Пъркинс. — Можем да си уговорим среща някъде. След това ще отидем при Чандлър. Така или иначе, ФБР знае номера на колата ти. Трябва да се отървеш от нея.

Фиск продиктува номера, Сара го записа в бележника до телефона и откъсна листа.

— Сигурна ли си, че не можем да говорим в момента?

— Свързах се с твоя приятел от военната прокуратура — изрече Сара и мислено се помоли за онова, което щеше да каже. Ако Фиск реагираше не както трябва, с нея бе свършено. Можеше само да се надява. — Дарнъл Джаксън ми каза всичко за експериментите с ФЦП.

Фиск застина и се озърна към Руфъс, който седеше в колата насред мрачния паркинг. Дарнъл Джаксън.

— Дарнъл никога не ме е подвеждал — побърза да отговори той.

Сара тихо въздъхна от облекчение.

— Ще ти позвъня след пет минути.

Тя остави слушалката и се обърна към двамата. Пъркинс се усмихна злобно.

— Добра работа, Сара. А сега да вървим при приятелите ти.

След като Сара му съобщи къде да се срещнат, Фиск позвъни на още един телефон. Новината не беше добра. Никак. После се върна в колата и погледна Хармс.

— Спипал е Сара.

— Кой?

— Старият ти приятел. Деласандро. Само той беше останал.

— Как така само той?

— Рейфийлд и Тремейн са мъртви. Остава Деласандро. Сара ме предупреди, без той да усети… — Фиск не довърши и се вгледа в недоумяващото лице на Руфъс. После тревожно попита: — Руфъс, колко души имаше в карцера през онази нощ?

— Петима.

Фиск безсилно се отпусна на седалката.

— Знаех само за трима. Кои са другите двама?

— Пъркинс. Дик Пъркинс.

Фиск усети, че му призлява.

— Ричард Пъркинс е разпоредител на Върховния съд.

— Не съм го виждал от онази нощ и много се радвам. След Тремейн той беше най-гадният в цялата група. Редовно идваше да ме пердаши с палка, мръсникът. Той ми би инжекцията.

— А петият?

— Нямам представа. Дотогава не го бях виждал.

— Нищо, мисля, че знам кой е.

Сара не му бе казала, че е открила името в списъка на военнослужещите от Форт Плеси, но Фиск сам бе стигнал до неизбежния извод. Пред погледа му ясно изплува образът на Уорън Маккена. Ето защо агентът от ФБР се мъчеше да му припише убийството. Всичко се връзваше. Фиск подкара колата.

— Къде отиваме?

— Преди малко Сара пак се обади. Тя… те искат да се срещнем край шосето през парк „Джордж Уошингтън“ във Вирджиния. Опитах да се свържа с Чандлър, но не го открих. Оставих му съобщение къде ще бъдем. Дано да го получи навреме.

— Значи отиваме там?

— Иначе ще убият Сара. Ако искаш, може и да не идваш.

Вместо отговор Руфъс извади от джоба си пистолет и му го подаде.

— Знаеш ли как се използва това?

Фиск взе пистолета, извади пълнителя и провери дали е зареден.

— Мисля, че ще се справя — каза той.

Минаваше полунощ и шосето бе пусто. Тук-там имаше отбивки с места за пикник, където през деня гъмжеше от весели семейства. Но докато Фиск бавно караше по шосето, районът изглеждаше мрачен, безлюден и смъртоносен. Пътните знаци отминаваха един след друг и най-сетне той видя търсената табела. В същия момент зърна и колата на Сара, спряна сред празния паркинг. Високи дървета ограждаха поляна за пикник. В мрака зад нея Фиск едва различи още по-тъмно петно — река Потомак.

Свит на задната седалка, Руфъс предпазливо надничаше през страничното стъкло. Погледът му плъзна по мрачния пейзаж.

— Има някой в колата — каза той. — Не знам дали е мъж или жена.

Фиск присви очи и кимна. На идване бяха обсъдили плана донякъде. Сега трябваше да го доразвият в зависимост от терена. Той продължи още малко, докато завоят зад тях скри колата на Сара. После спря. Задната врата се отвори, Руфъс бързо изчезна между дърветата и продължи към паркинга.