Дейвид Балдачи - Проста истина

Рамзи вдигна вежди.

— В такъв случай изглежда, че ще трябва да поговоря с някого от Бюрото. Не обичам да нарушавам каналния ред, агент Маккена, но случаят е изключителен.

— С удоволствие ще ви насоча към необходимите хора, като започнем лично от директора — любезно предложи Маккена.

— Имате ли да съобщите нещо важно, или това е всичко? — сухо попита Рамзи.

Маккена се изправи.

— Полагаме всички усилия да изясним истината. И вярвам, че с малко късмет скоро ще успеем.

Рамзи също стана и се извиси с една глава над тях.

— Приемете един съвет, агент Маккена. Никога не разчитайте на късмета. Всеки, който си позволи такава грешка, рано или късно съжалява за нея.

Сара отключи вратата на къщата си и бързо изтича вътре. От колата бе опитала да се свърже със служебния и домашния телефон на Фиск, после бе позвънила на Ед, но той не знаеше нищо за сина си. Тя хвърли чантичката върху кухненската маса, качи се горе, свали мокрите дрехи и се преоблече с джинси и тениска. Беше на път да изпадне в паника и не знаеше какво да прави. Ако Деласандро беше замесен в тази история, нещата тръгваха много зле. Той имаше достъп до цялата информация по следствието. Но фактът, че е замесен и агент Маккена, означаваше истинска катастрофа. Дявол да го вземе, та той на практика ръководеше изцяло разследването. Сега Сара виждаше колко тънко е манипулирал всеки ход по случая. Замесването на Фиск, изгонването й от съда; всичко това с една и съща цел — да се докаже, че Джон е убил брат си. Версията беше лъжа от начало до край, но за един страничен наблюдател голите факти я правеха съвсем логична.

Опита да се свърже с кабинета на Чандлър. Искаше да знае със сигурност дали агент Маккена е служил във Форт Плеси, или става дума за случайно съвпадение на имената. Не можеше да повярва, че в случая са замесени двама души с еднаква фамилия, но трябваше да провери. За нещастие Чандлър не бе в управлението. От кого още можеше да потърси сведения? Дженсън вероятно би могъл да изясни, но щеше да му трябва време. Все пак тя позвъни, но отсреща не отговаряха. Кой друг? И изведнъж се сети. Набра номера. След третия сигнал чу женски глас. Беше икономката.

— Там ли е той? Обажда се Сара Еванс.

След минута в слушалката прозвуча гласът на Джордан Найт.

— Сара?

— Знам, че моментът е ужасно неподходящ, сенаторе.

— Чух какво е станало днес — хладно изрече той.

— Знам какво си мислите и съм сигурна, че каквото и да кажа, няма да променя мнението ви.

— Вероятно си права. Но поне ще ти кажа, че Бет се чувства ужасно. От целия съд тя те подкрепяше най-силно.

— Много благодаря. — Сара отдръпна слушалката от ухото си и положи усилие да овладее нервното напрежение. Сега всяка секунда бе решаваща. — Искам да ви помоля за една услуга.

— Услуга ли? — изненада се Джордан.

— Информация за един човек.

— Сара, не смятам, че е твърде уместно.

— Сенаторе, вече никога, наистина никога няма да ви безпокоя, но непременно трябва да знам отговора на един въпрос, а с вашите възможности и лични познанства вие сте единственият, към когото мога да се обърна. Моля ви. Заради старото приятелство.

Джордан се замисли.

— Е, в момента не съм на служба. Между нас казано, тъкмо се готвя за късна вечеря с Бет.

— Но можете да позвъните в кабинета си или на ФБР.

— На ФБР ли? — високо повтори той.

— Едно телефонно обаждане ще свърши работа — продължи бързо Сара. — Аз съм си у дома. Можете дори да насочите отговора право към мен. Повече никога няма да ви потърся.

Най-сетне Джордан омекна.

— Добре, какъв е въпросът?

— Става дума за агент Маккена.

— Какво точно?

— Трябва да знам дали е служил в армията. По-точно във Форт Плеси през седемдесетте години.

— За какво ти е притрябвало да го знаеш?

— Сенаторе, много е сложно за обяснение.

Той въздъхна.

— Добре. Ще видя какво мога да направя. Ще заръчам на някой от кабинета да провери и да ти се обади. Значи си у дома?

— Да.

— Сара, дано да знаеш какво вършиш.

— Повярвайте ми, сенаторе, знам.

— Щом така казваш… — неуверено промърмори той.

Когато след около петнайсет минути Джордан се върна в столовата, Елизабет вдигна очи към него.

— За какво те търсеше Сара?

— Много странна история. Нали знаеш онзи агент от ФБР? Дето се оплакваше от него.

Тя настръхна.

— Уорън Маккена. Какво става с него?

— Сара иска да знае дали е служил в армията.

Елизабет Найт изтърва вилицата.

— Откъде-накъде се интересува?