Дейвид Балдачи - Проста истина

— Джон!

Никой не отговори и когато лампата долу светна, по гърба й пробягаха студени тръпки. Тя изтича в спалнята и заключи вратата. Дишаше тежко, пулсът отекваше в ушите й. Отчаяно се огледа в търсене на оръжие, защото нямаше накъде да бяга. Прозорецът беше тесен, а дори и да се промъкнеше някак през него, къщата бе построена на склон, тъй че щеше да се озове два етажа над бетонната площадка долу. Едва ли имаше смисъл да си строши краката.

Когато чу стъпки, отчаянието й прерасна в паника. Проклинаше се, че не е инсталирала телефон в спалнята. Със затаен дъх видя как дръжката на вратата се завърта. Ключалката спря движението, но беше толкова стара… Нещо тежко се стовари върху вратата, Сара инстинктивно отскочи и от устните й излетя тих писък. Трескаво се озърна из стаята и спря поглед върху старинното легло. Втурна се натам и сграбчи топката върху една от дървените колони. Слава богу, че не бе намерила време да монтира балдахин. Топката беше от плътно дърво и тежеше поне половин килограм.

Вдигна оръжието си и бързо пристъпи напред. Нов удар разтърси вратата, ключалката почна да се огъва; рамката вече се цепеше. Сара посегна, тихичко отключи и се отдръпна. При следващия удар вратата отхвръкна навътре заедно с нападателя. Ръката на Сара полетя надолу и топката улучи човешка плът. Сара изхвръкна навън и побегна по коридора. Удареният човек лежеше на пода и със стонове опипваше рамото си.

Сара знаеше, че Тремейн и Рейфийлд са мъртви. Значи онзи човек беше Деласандро или — тя изтръпна при тази мисъл — Уорън Маккена. Преодоля стъпалата на два скока, грабна от масичката ключовете на колата, хукна към външната врата… и нададе писък на ужас.

Очите на втория мъж бяха спокойни и хладни. Пристъпвайки напред, Лио Деласандро насочи пистолета си право в гърдите й. Човекът в черно дотича по стъпалата. Още държеше рамото си, но също се целеше в нея. Деласандро затвори вратата. Сара се озърна към другия. Сигурно беше Маккена. Но изведнъж лицето й трепна. Този човек беше по-дребен от агента.

Ричард Пъркинс смъкна скиорската маска и я изгледа злобно. После се усмихна на смайването й, отвори раницата и измъкна отвътре папките.

— Много си небрежна, Сара. Не забеляза ли и моето име в списъка?

Сара го гледаше яростно.

— Значи в това гнусно престъпление са замесени разпоредителят на Върховния съд и шефът на охраната!

— Не аз убих онова дете — каза Деласандро. — Хармс го извърши.

— Нима си вярваш, Лио? Не Руфъс, а ти си убил детето. Все едно, че сам си го стиснал за гърлото.

Изведнъж лицето на Деласандро се изкриви от ненавист.

— Онова мръсно копеле. Ако зависеше от мен, щях да го натъпча с олово, а не с някакво си лекарство. Той беше позор за униформата.

— Страдал е от дислексия — изкрещя Сара. — Идиот такъв, човекът не е изпълнявал заповеди, защото не ги е разбирал. Напразно сте убили детето, напразно му съсипахте живота.

Деласандро се ухили зловещо.

— Аз не съм на същото мнение. Никак даже. Той получи каквото си беше заслужил.

— Как ти е лицето, Лио? Джон те е цапардосал здравата. Естествено, той знае всичко.

— Значи просто ще трябва да навестим и него.

— Ти, Вик Тремейн и Франк Рейфийлд, нали?

— Адски си права — пак се ухили Деласандро.

— Приятелчетата ти са мъртви. — Този път се ухили Сара, виждайки как усмивката му помръква. — Нападнали от засада Руфъс и брат му, но както и миналия път не успели да свършат работата.

— В такъв случай се надявам ние да я довършим.

Сара го огледа от глава до пети и накрая с отвращение поклати глава.

— Кажи ми нещо, Лио. Как се е намерило място в полицията за гадина като теб?

Деласандро я зашлеви през лицето и щеше да удари отново, ако Пъркинс не го бе спрял.

— Няма време за глупости, Лио. — Той сграбчи Сара за рамото. — Фиск е с Хармс, нали? Затова трябваше да отвлечеш вниманието, прав ли съм?

Сара извърна глава към звънящия телефон. С пръст върху спусъка Пъркинс пъхна пистолета под брадата й.

— Питам те за последен път. Заедно ли са Фиск и Руфъс Хармс? — Той притисна по-силно. — Бог ми е свидетел, след две секунди главата ти ще изчезне. Отговаряй!

— Да! — задавено изрече тя, усещайки натиска на метал върху гръкляна си. — Заедно са.

Пъркинс я блъсна към телефона.

— Вдигни слушалката. Ако е Фиск, определи му среща. Да е нейде наблизо, но на закътано място. Кажи му, че си открила нови сведения. Предупредиш ли го някак, мъртва си. — Той видя, че Сара се колебае и добави: — Направи го! Инак умираш!