Дейвид Балдачи - Проста истина

— Не знам. Не пожела да ми каже. — Забелязвайки напрежението й, Джордан я огледа тревожно. — Добре ли си?

— Добре съм. Просто днешният ден беше истински ад.

— Знам, скъпа, знам — утешително каза той. После наведе поглед към изстиналото говеждо. — Май спокойната вечер се провали.

— Какво й каза?

— Какво ли? Казах, че ще проверя. И че някой от моите хора ще й се обади. Точно това направих, свързах се с кабинета. В момента сигурно проверяват с компютъра или нещо подобно.

— Къде е Сара?

— У дома, чака да получи отговор.

Елизабет пребледня и се изправи.

— Бет, добре ли си?

— Заболя ме глава. Трябва да взема аспирин.

— Да ти донеса ли?

— Не, недей. Довърши си вечерята. После може би най-сетне ще успеем да си отпочинем.

Джордан Найт проследи съпругата си с тревожен поглед. Елизабет Найт наистина се нуждаеше от аспирин, защото я мъчеше ужасно главоболие. Но след това тя тихо отскочи до стаята си, взе телефона и набра номер.

— Ало — изрече гласът отсреща.

— Току-що се обади Сара Еванс. Зададе на Джордан един въпрос.

— Какъв въпрос?

— Иска да знае дали някога сте служили в армията.

Уорън Маккена разхлаби вратовръзката си и отпи глътка вода от чашата върху бюрото. Току-що се бе върнал от срещата във Върховния съд.

— Какво й каза той?

Елизабет се мъчеше да удържи сълзите.

— Че ще провери и ще й се обади.

Маккена замислено кимна.

— Къде е тя?

— Каза на Джордан, че си е у дома.

— А Джон Фиск?

— Не знам. Изглежда, че не е казала.

Маккена грабна шлифера си.

— Благодаря за информацията, съдия Найт. Може да се окаже по-ценна, отколкото предполагате.

Елизабет Найт бавно остави слушалката, после отново я вдигна. Не можеше да остави нещата така. Набра справочната служба и попита за номера. След това позвъни.

— Детектив Чандлър, моля. Предайте му, че се обажда Елизабет Найт и въпросът е спешен.

След миг се обади Чандлър.

— С какво мога да ви помогна, съдия Найт?

— Детектив Чандлър, не питайте откъде знам, но трябва веднага да тръгнете към къщата на Сара Еванс. Мисля, че я заплашва сериозна опасност. Побързайте, моля ви.

Чандлър не загуби време в излишни въпроси. Изхвръкна от кабинета си, без дори да затвори телефона.

Елизабет Найт бавно отпусна слушалката. Беше си мислила, че работата във Върховния съд е напрегната, но това… Знаеше, че както и да се развият събитията, животът й ще бъде съсипан. За нея нямаше изход. Колко нелепо, помисли си тя. В крайна сметка правосъдието щеше да я унищожи.

Човекът беше облечен в тъмни дрехи и криеше лицето си зад скиорска маска. Бе следвал Сара до Ричмънд, после проследи до Вашингтон нея, Фиск и двамата агенти от ФБР. Много се радваше, че е успяла да се измъкне от агентите; така задачата му ставаше доста по-лека. Ниско приведен, той се промъкна до колата и отвори лявата предна врата. Лампичката в купето светна и той бързо посегна да я изгаси. Озърна се към къщата. Сара мина покрай прозореца, но не погледна навън. Човекът измъкна фенерче от джоба си и плъзна лъча из колата. Видя документите на пода, вгледа се и забеляза ограденото име. После събра папките в раницата, която носеше. Извади пистолет и завинти на дулото заглушител. Пак се озърна към къщата, но този път не видя Сара. Все едно, тя беше вътре. Сама. Той изгаси фенерчето и се отправи към къщата.

Сара нервно крачеше из кухнята, гледаше непрестанно часовника си и чакаше да позвънят от кабинета на Джордан Найт. Излезе на задната веранда и се загледа в един самолет, пълзящ под надвисналите мрачни облаци. После отправи поглед към платноходката, която леко се блъскаше в старите гуми, закачени по кея, за да предпазят гладкия корпус от фибростъкло. Неволно се усмихна на спомена за предишната вечер. После усмивката й изчезна, когато си спомни за разговора с Фиск след посещението в болницата. Тя притисна босите си нозе върху влажното дърво и вдъхна дълбоко успокояващия мирис на пръст и мокра зеленина.

Влезе отново, качи се горе и надникна в спалнята. Леглото още беше разхвърляно. Тя седна върху матрака, подръпна единия край на завивката и си спомни любовната нощ. Помисли си за тениската на Фиск. Белег от пъпа до шията, бе казал Ед. Смешно — сякаш това изобщо можеше да промени нещо. Но очевидно Фиск смяташе, че е така.

Тя се вслуша в бученето на поредния самолет, после настана пълна тишина, всички звуци изчезнаха като във вакуум. Безмълвието бе тъй дълбоко, че тя ясно чу как долу се отваря врата. Изскочи от спалнята и изтича към стълбището.