Дейвид Балдачи - Проста истина

Фиск потегли обратно и спря на няколко метра от колата на Сара. Вгледа се и с облекчение я видя да седи зад волана. Стисна пистолета и бавно излезе. Надникна над покрива на колата си.

— Сара.

Тя го погледна, кимна и се усмихна измъчено. Усмивката изчезна, когато човекът до нея се надигна и насочи пистолет към главата й. Двамата излязоха през лявата врата. Деласандро преметна ръка през шията на Сара. С другата продължаваше да притиска пистолета към слепоочието й.

— Насам, Фиск — подвикна той. Фиск се престори на изненадан. — Къде е Хармс?

Фиск демонстративно разтърка бузата си.

— Размисли в последния момент. Уплаши се от ченгетата. Удари ме и избяга.

— И не е взел колата? Не ми се вярва. Казвай истината, иначе ще натъпча с олово мозъка на приятелката ти.

— Истината ти казвам. Нали знаеш колко години е бил в затвора. Не взе колата, защото не може да кара.

Деласандро се замисли.

— Ела насам. И дръж ръце високо във въздуха.

Фиск пъхна пистолета отзад под колана си и вдигна ръце. Бавно заобиколи колата и тръгна към тях. Когато наближи, видя посинялата буза на Сара.

— Добре ли си, Сара?

Тя кимна.

— Извинявай, Джон.

— Стига си дрънкала — изръмжа Деласандро. — Фиск, къде точно избяга Хармс?

— На отклонението от магистралата.

— Голяма глупост. Няма да стигне далеч.

— Е, както казва поговорката, можеш да отведеш коня до водата…

— Защо ли не ти вярвам?

— Може би защото цял живот лъжеш като разпран и мислиш, че всички други го правят.

Деласандро завъртя пистолета към главата на Фиск.

— Няма да ти е толкова весело, като те гръмна.

— Трудничко ще се отървеш от два трупа.

Деласандро кимна назад към реката.

— Не и с помощта на майката природа.

— И вярваш, че Чандлър няма да заподозре нищо?

— Какво има да подозира? Ченгетата смятат, че си убил брат си заради застраховката. Мацката е уволнена заради теб и тъпия ти брат. Срещате се, играта загрубява. Може би ти си я убил, след това си се застрелял. Може и да е обратното. На кого му пука? Ще открият колата й, а след няколко дни нейде из реката ще намерят и труповете ви… или поне каквото е останало. Край на следствието.

— Планът не е лош. И тъй като знам, че нямаш толкова ум да го измислиш, къде са ти съучастниците?

— За кого говориш?

— За другите двама от карцера.

— Единият е Пъркинс — намеси се Сара. — И той е тук.

— Млъквай! — кресна Деласандро.

— Знам за него. Мисля, че се досещам и кой е другият.

— Тия теории ги развивай на рибите. Да вървим.

Тримата тръгнаха към реката. Фиск се озърна през рамо.

— Не си го и помисляй, Фиск — отсече Деласандро. — Не от две крачки, ами от петдесет метра мога да те надупча. А ако си заръчал на оная тъпа маймуна да ме нападне между дърветата, само това чакам.

Фиск изтръпна, защото точно такъв беше планът му. В този момент до крака на Деласандро се заби куршум. Той изкрещя и отдръпна пистолета от главата на Сара.

Фиск го удари с всичка сила в корема и стовари юмрук върху главата му. Преди врагът да се опомни, Руфъс връхлетя иззад близкото дърво и го блъсна като побеснял танк. Деласандро отхвръкна по брега и се свлече във водата. Фиск измъкна пистолета. Руфъс понечи да изтича след Деласандро, но наоколо пак просвистяха куршуми и тримата се проснаха на земята.

Фиск бе преметнал ръка през раменете на Сара.

— Видя ли нещо, Руфъс?

— Да, но няма да ти хареса. Мисля, че стрелят от две различни места.

— Страхотно, значи и двамата му съучастници са тук. По дяволите! — Фиск стисна здраво оръжието. — Руфъс, слушай какво ще направим. Стреляме по два пъти, за да привлечем огъня и да видим отблясъците. После аз ще ви прикривам, а вие със Сара бягайте. Щом стигнете до колата, изчезвайте незабавно. — Преди Сара да каже нещо, той добави: — Трябва да доведете Чандлър.

— Аз мога да остана — каза Руфъс. — Имам повече неразчистени сметки от теб с ония мръсници.

— Мисля, че вече стори повече от необходимото. — Фиск надигна пистолета. — Ти поеми лявата страна. Едно, две, три, стреляй!

Сара закри с длани ушите си от грохота на изстрелите. След няколко секунди отсреща отвърнаха на огъня. Фиск и Руфъс се вгледаха в отблясъците.

— Единият гърми напосоки — каза Фиск. — Може да сме го улучили. Добре, аз ще обстрелвам и двамата. Приготви се, но не стреляй. Ще се изместя десетина метра надясно. После ще привлека огъня. Преброй до двайсет и щом чуеш първия изстрел, бягайте.

Фиск понечи да пропълзи настрани, но Сара здраво се вкопчи в ръката му. Искаше му се да й каже нещо спокойно, дори самоуверено, за да я убеди, че не се страхува. Но се страхуваше.