Дейвид Балдачи: Проста истина

— Знам какво правя, Сара. Пък и петдесет години живот никак не е зле.

Докато той се отдалечаваше пълзешком, Сара го изпроводи с поглед, убедена, че повече никога няма да се видят. Минута по-късно отекна стрелба. Руфъс сграбчи Сара и я помъкна към паркинга. Щом стигнаха до колата, той отвори вратата, блъсна я вътре и скочи до нея.

Фиск бавно пълзеше през храстите, съпровождан от мириса на горещ метал и изгорял барут. Вече нямаше и капка надежда. Бе преброил изстрелите грижливо, но се оказа, че пълнителят не е зареден докрай; сега нямаше нито един патрон. Когато чу шума на двигателя, той се усмихна мрачно. Разсеян от тези мисли, със заглъхнали от изстрелите уши, не успя да долови звука зад себе си, преди да е станало твърде късно.

Мокър и намазан с кал, Деласандро се целеше в него. От пресъхналото гърло на Фиск не излетя нито звук. Нямаше сили дори да диша, сякаш дробовете му бяха преценили положението и предпочитаха да спрат, преди куршумът да ги прониже. Вече бяха издържали на два куршума, но третият щеше да сложи край. Някога Дарнъл Джаксън бе стрелял, вече смутен и объркан след убийството на партньора му; Деласандро нямаше подобен проблем. Фиск се озърна към реката. След една седмица в онази мръсна вода и родният му баща не би го познал. Отново обърна очи към Деласандро — неговия образ щеше да отнесе в гроба.

Отекна изстрел. Занемял от изненада, Фиск видя как Деласандро рухна напред и остана да лежи неподвижно.

Надигна глава. И съжали, че Деласандро не го е довършил. Отгоре го гледаше Маккена. Фиск само поклати глава. Ех, ако беше Чандлър! Защо не можеше да му провърви поне веднъж? Изведнъж зърна съвсем наблизо пистолета на Деласандро.

— Не се опитвай, Фиск — рязко каза Маккена.

— Мръсно копеле!

— А пък аз си мислех, че ще ми благодариш.

— За какво? Че уби съучастника си, а сега ще застреляш и мен?

Вместо отговор Маккена измъкна от джоба си още един пистолет.

— Твоят е. Случайно го намерих.

— Ясно. Някой ден ще си получиш заслуженото.

Маккена се озърна към Деласандро.

— В известен смисъл вече си го получих.

Следващият му жест окончателно смая Фиск.

Маккена извъртя пистолета и му го подаде с дръжката напред.

— Само недей да стреляш. — Той протегна ръка и помогна на Фиск да се изправи. — Чандлър ще дойде след малко. Успях да му позвъня в къщата на Еванс. Аз пристигнах там тъкмо когато Пъркинс и Деласандро отвеждаха Сара. Предположих, че ще ти устроят капан. Последвах ги като твой таен съюзник. И май се справих по-добре от предишния. Аз винаги съм нащрек.

Фиск само го гледаше и нямаше сили да проговори.

— Пъркинс избяга. Той беше другият. Опитах се да го улуча, но беше много далеч. Стрелях и за да разсея Лио. Предположих, че Руфъс е нейде наблизо.

— А аз мислех, че през онази нощ си бил в карцера — каза Фиск.

— Бях.

— Тогава какво правиш? Изчистваш петното от съвестта си? Ако е тъй, значи си изключение от петимата.

— Не съм от петимата.

— Но нали току-що каза, че през онази нощ си бил в карцера.

— През онази нощ освен Руфъс в карцера имаше още шестима.

Фиск съвсем се обърка.

— Не разбирам.

— Аз бях часовият през онази нощ, Джон. Трябваха ми цели двайсет и пет години, за да разбера какво точно е станало, но без теб и Сара никога нямаше да науча. Мисля, че идеята за ФЦП ми хрумна почти по същото време, когато и ти се сети в кантората. Изобщо не знаех, че във Форт Плеси са правили експерименти. За тия неща не се говори на висок глас.

— Независимо дали са знаели, или не, мисля, че по онова време никой не се е интересувал от съдбата на Руфъс Хармс.

— Не е вярно, интересувах се. — Маккена наведе глава. — Просто не ми стискаше да сторя нещо, преди да е станало късно. А можех да ги спра в самото начало. — За миг той се върна в миналото и цялото му тяло омекна. — Но не го направих.

Все още замаян от неочаквания развой, Фиск се вгледа в него.

— Е, сега го направи.

— С двайсет и пет години закъснение.

— Руфъс ще бъде свободен, нали? Нищо друго не го интересува.

Маккена надигна глава.

— Руфъс вече е свободен, Джон. Никой няма да го върне в затвора. Опитат ли се, ще трябва да минат през трупа ми. А това не е лесно, повярвай.

Фиск се озърна към пътя.

— Ами Пъркинс?

Маккена се усмихна.

— Много добре знам къде отива Пъркинс. Можем да позвъним на Сара в колата и да й кажем. Щом пристигне Чандлър, тръгваме заедно.

— Тръгваме ли? Накъде?

— Пъркинс отива при петия човек от карцера.