Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Погледна часовника си. Наближаваше седем. Скоро трябваше да тръгва към службата. Макар че имаше официално работно време, всъщност стоеше там почти непрекъснато. Не беше трудно да се разбере защо, тъй като работата беше последното, което му бе останало. Винаги щеше да има ново разследване. Точно това му бе казала и жена му вечерта, когато решиха, че ще се разведат. И беше права — винаги щеше да има ново разследване. Лий Сойър нахлупи шапката си, мушна пистолета в кобура и излезе.

Главната квартира на ФБР на Пенсилвания Авеню беше на по-малко от пет минути с кола. Там работеха около седем хиляди и петстотин от общо двайсет и четири хилядите служители на Бюрото. От тези седем хиляди и петстотин само хиляда бяха специални агенти — другите бяха помощен и технически персонал.

Около голямата заседателна маса бяха насядали служители. Някои преглеждаха документи, други се взираха в екраните на компютрите си. Намираха се в Центъра за стратегическа информация — комплекс от стаи с ограничен достъп, оградени със стъклени стени и защитени от всички известни начини за подслушване. Оттук се ръководеха всички по-отговорни операции на ФБР. На едната стена висяха часовници, показващи времето в различните часови пояси. Имаше засекретени комуникационни канали с Белия дом, ЦРУ и множество други правителствени институции, занимаващи се с осигуряването на законността. Залата нямаше прозорци и беше застлана с дебел мокет. В съседство имаше малка кухня за служителите, които понякога прекарваха часове наред в залата. В момента приготвяха кафе. Кофеинът и активната мисловна дейност вървяха ръка за ръка.

Сойър седна срещу Дейвид Лонг, дългогодишен служител от отдела за борба с тероризма, който прелистваше някаква папка. Вляво от Лонг седеше Хърб Баракс, агент от резидентурата в Шарлотсвил, най-близкия до мястото на катастрофата град. До Баракс бяха агентът от Ричмънд и още двама агенти от Вашингтон.

Лорънс Малоун, директорът на ФБР, беше излязъл час преди това, след като го бяха информирали за убийството на някой си Робърт Синклер, наскоро постъпил на работа във „Вектор Фюълинг Системс“ — фирмата, зареждаща самолетите с гориво. Сойър беше сигурен, че ако проверят отпечатъците от пръстите му чрез автоматичната система за идентифициране, ще се окаже, че името е друго. Престъпниците от такъв калибър не използваха истинските си имена, за да заемат работното място, което по-късно би им позволило да изпълнят пъкления си план.

С катастрофата на полет 3223 се занимаваха повече от двеста и петдесет агенти. Според Сойър Синклер бе свършил само мръсната работа. Зад него стоеше някой друг. Макар че във вестниците вече се бяха появили някои слухове, официалното съобщение за случилото се трябваше да се появи в пресата на следващия ден. Обществеността щеше да иска отговори, при това съвсем скоро. Сойър нямаше нищо против да ги даде, стига да се добереше до тях, а това рядко ставаше така бързо, както му се искаше.

Лонг вдигна поглед към Сойър и каза:

— Прав беше, Лий. Оказа се усъвършенстван вариант на механизма, който в момента е последният писък на модата в запалките за цигари. Няма пламък, само платинена спирала, излъчваща силна топлина, която почти не се вижда.

— Знам. Подобно нещо бяха използвали при подпалването на данъчната служба миналата година, помниш ли? — отвърна Сойър.

— Да. То може да поддържа температура от около осемстотин градуса по Целзий, без да се влияе от силен вятър или студ. Устройството е имало газ за около пет часа и е било конструирано така, че да се самозапали отново, ако въпреки всичко угасне поради някаква причина. Било е залепено със специално лепило. Когато киселината е пробила резервоара, горивото е изтекло и се е запалило. — Поклати глава. — Просто и хитро. Можеш да го носиш и в джоба си, защото по същество това е най-обикновена запалка. — Лонг запрелиства листата в папката. Останалите го гледаха и чакаха. — Не им е бил нужен часовников механизъм или висотомер. Преценили са момента по времето, за което киселината би разяла стената на резервоара. При всички случаи е щяло да стане във въздуха, защото полетът трае пет часа.

Сойър кимна.

— Каплан и хората му са открили черните кутии. Корпусът на тази, която записва параметрите на полета, се е пукнал, но лентата вътре е запазена. Първоначалното заключение е, че десният двигател, заедно с кабелите и маркучите, които го свързват с корпуса на самолета, се е откъснал секунди след като другата кутия е записала необичаен звук. В момента този звук се изследва. Не е регистрирана рязка промяна на налягането в кабината, така че съвсем определено експлозия вътре в самолета не е имало. Преди това всички системи са работили нормално. След като крилото се е откъснало, не е имало никакъв шанс за спасение.