— Значи вероятността да се е оказал на самолета случайно е толкова малка, че не си струва да я обсъждаме. Ако погледнем трезво на нещата, Либерман е бил целта, освен ако не пропускаме нещо наистина едро. А сега да обединим двете неща. Първо, някой иска да създаде впечатлението, че самолетът е паднал поради техническа неизправност. После онзи с горивото е застрелян. Защо?
Сойър млъкна и огледа присъстващите.
— Не са можели да рискуват — обади се Дейвид Лонг. — Налагало се е да премахнат онзи тип веднага.
— Съгласен съм — кимна Сойър. — Но ако са искали следата да се прекъсне там, защо не са направили така, че да вземем този тип за някакъв смахнат фанатик например? Можеха да пробият слепоочието му с куршум, да захвърлят оръжието край него и да оставят предсмъртни писма, които да обясняват всичко. Вместо това те го натъпкват с олово и оставят всички улики, които навеждат на мисълта, че се е готвел да избяга. Сега вече знаем, че не е бил сам. Защо им е било да си създават такива проблеми?
Сойър потри брадичката си. Агентите го гледаха объркани.
— Някакви данни от аутопсията? — попита той.
— Обещаха да оставят всичко друго — отговори Джаксън. — Скоро ще разберем.
В този момент вратата се отвори и влезе Марша Рийд. Дребна и слабичка, с прошарена късо подстригана коса и очила, увиснали на верижка върху черната й рокля, тя беше един от най-добрите дактилоскописти във ФБР. Чрез познанията си бе допринасяла за залавянето на някои от най-големите престъпници на всички времена.
Марша кимна на присъстващите, седна и отвори папката, която носеше.
— Резултатите от проверката, съвсем топли — каза тя делово и с лека насмешка. — Робърт Синклер всъщност е Джоузеф Филип Райкър, издирван понастоящем в Тексас и Арканзас за убийство и незаконно оръжие. Списъкът с арестите му е три страници. За първи път е арестуван на шестнайсет години за въоръжен грабеж. Последният е за убийство. Излежал е седем години и е излязъл от затвора преди пет. След това е уличаван в множество престъпления, включително и поръчкови убийства. Много опасен. Преди около година и половина е изчезнал и не се е появявал досега.
Всички я гледаха стъписани.
— Как са допуснали тип като него да зарежда самолети с гориво! — възкликна Сойър с удивление.
— Говорих с представители на „Вектор“ — отговори Джаксън. — Фирмата е почтена. Синклер, или по-скоро Райкър, е постъпил при тях само преди месец. Представил е много добри препоръки. Бил работил в няколко подобни фирми на северозапад и в Южна Калифорния. Преди да го назначат, направили проверка и всичко се оказало както трябва. Потресени са от случилото се.
— Ами отпечатъците от пръстите му? Ако са проверили тях, щяха да разберат кой всъщност е той.
Марша Рийд го изгледа.
— Зависи кой е правил проверката, Лий — каза тя авторитетно. — Никак не е трудно да заблудиш един средно компетентен специалист. Вече има синтетични материали, които са досущ като истинска кожа. Можеш да си купиш отпечатъци на улицата и отново да станеш почтен гражданин.
— И след като е бил издирван за толкова много престъпления — обади се Баракс, — вероятно е сменил и физиономията си. Обзалагам се десет към едно, че мутрата в моргата не е тази от полицейския бюлетин.
Сойър се обърна към Джаксън.
— Как е станало така, че точно Райкър да зарежда с гориво полет 3223?
— Преди седмица е поискал да го преместят в нощната смяна, от дванайсет до седем. Самолетът по разписание излита в шест и четирийсет и пет всеки ден. Според дневника зареждането с гориво е приключило в пет и петнайсет, в смяната на Райкър. Повечето хора предпочитат да не са в тази смяна, така че всичко е ясно.
— В такъв случай какво е станало с истинския Робърт Синклер? — попита Сойър.
— Вероятно е мъртъв — отвърна Баракс. — Райкър е взел самоличността му.
Никой не възрази, докато Сойър не зададе следващия си въпрос.
— Ами ако Робърт Синклер не съществува? — Всички го изгледаха озадачено. — Ако приемеш самоличността на реално съществувал човек, възникват куп проблеми — обясни Сойър. — Стари снимки, бивши колеги и познати или нещо подобно изниква най-неочаквано и те изобличава. Има и друг начин. — Сви устни и вдигна вежди, сякаш обмисляше. — Нещо ми подсказва, че трябва да повторим проверката, която са направили от „Вектор“. Рей, заеми се с въпроса светкавично.
Джаксън кимна и записа нещо в бележника си.
Рийд се обърна към Сойър и каза:
Читать дальше