Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Не знам. Няма да се изненадам, ако си е обрала крушите, когато е научила, че гърнето със злато всъщност е пълно с лайна. Открих няколко колеги на Либерман от Ню Йорк. Според тях тази жена е била красива, но безмозъчна.

— Вероятно ще се окаже напразно, Рей, но все пак се опитай да разбереш нещо повече за нея.

Джаксън кимна. Сойър погледна Баракс и попита:

— Вече известно ли е кой ще поеме поста на Либерман?

Отговорът на Баракс стресна Сойър още веднъж.

— Уолтър Бърнс. С пълен консенсус.

Сойър изгледа Баракс удивено и записа в бележника си името: „Уолтър Бърнс“. В полето до него написа „задник“ и след това думата „заподозрян“ с въпросителен знак.

— По всичко личи, че на мистър Либерман никак не му е вървяло напоследък. Защо им е било да го убиват?

— Има много причини — отговори Баракс. — Председателят на Федералния резерв е символ на американската финансова политика. Чудесна мишена за някоя лайняна държавица от Третия свят, с голямо зелено чудовище вместо лидер. Освен това можем да избираме поне измежду дузина активни терористични групи, които специализират взривяване на самолети.

Сойър поклати глава.

— Досега никой не е поел отговорност за случилото се.

Баракс изсумтя.

— Дай им още време. Щом потвърдихме, че е саботаж, ще се обадят. Тези типове живеят, за да правят политически изявления, като убиват хора.

— По дяволите! — Сойър удари по масата с огромния си юмрук. Стана и започна да крачи напред-назад с почервеняло лице. Не беше забравил и сигурно никога нямаше да забрави малката опърлена обувка, която бе държал в ръката си. Той имаше деца. Всяко едно от тях можеше да пострада.

Агентите го гледаха с тревога. Сойър имаше заслужената репутация на един от най-добрите агенти. След двайсет и пет години служба продължаваше да се бори с всеки нов случай със същата енергия и плам, както и в началото. Предпочиташе да прави прецизни анализи, а не да се упражнява в красноречие.

Сойър спря и се обърна към Баракс.

— Тази хипотеза куца, Хърб. — Гласът му отново беше спокоен.

— Защо?

Сойър се облегна на стъклената стена и скръсти ръце на широките си гърди.

— Когато терористите искат да взривят самолет, качват бомба на борда… трябва да признаем, че това никак не е трудно по вътрешните линии… и я възпламеняват във въздуха, така че самолетът да се пръсне още във въздуха и в диаметър от няколко мили да се посипят трупове и отломки. Трябва да се види, че става дума за бомба. — Сойър млъкна и изгледа агентите. — В нашия случай няма подобно нещо. — Отново започна да се разхожда. — Докато е падал, нашият самолет е бил почти цял. Ако крилото не се беше откъснало, целият самолет щеше да бъде в кратера. Обърнете внимание на това. Можем да предположим, че на служителя на „Вектор“ е платено, за да извърши определено нещо. Лой е американец и доколкото знаем, не е свързан с никоя известна терористична група. Трудно ми е да допусна, че терористите от Близкия изток са започнали да наемат американци, за да вършат мръсната им работа.

Стената на резервоара е увредена, но това лесно би могло да мине за обгаряне. Киселината е почти изцяло изгоряла. При малко по-висока температура нямаше да открием никакви следи от нея. Каплан потвърди, че е било възможно самолетът да се разбие по същия начин и без крилото да се откъсне. При експлозията са били прекъснати много важни хидравлични връзки, двигателят е бил изваден от строя от попадналите в него боклуци, така че дори и да бе останало на мястото си, крилото би било неизползваемо. Ако не бяхме намерили запалката в кратера, а това е цяло чудо, можехме да приемем, че става дума за трагична техническа грешка.

Сойър погледна през стъклената стена и продължи:

— Какво можем да кажем в заключение? Някой сваля самолет, но не иска деянието му да изглежда умишлено. Това не е типичният терорист, нали? Картината обаче се замъглява още повече. Логиката ни води в друга посока. Първо, човекът, заредил самолета с гориво, приключва земния си път, надупчен от куршуми. Багажът му е подреден, самият той почти е сменил външния си вид и… работодателят му променя плана си за него. Второ, Артър Либерман се оказва в същия самолет. — Сойър погледна Джаксън. — Либерман е пътувал до Лос Анджелис всеки месец, като по часовник. Една и съща авиокомпания, един и същи полет всеки месец. Нали?

Джаксън присви очи и кимна. Останалите несъзнателно се бяха навели напред, докато следяха разсъжденията на шефа си.