Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Сойър седна до него.

— Още не сме съвсем сигурни, но Либерман е бил единственият на борда, който заслужава подобно внимание.

— Толкова проблеми, за да премахнат шефа на Федералния резерв?

Сойър се загърна в палтото си, защото палатката не спираше ледения вятър.

— Когато съобщиха за смъртта на Либерман, финансовите пазари преживяха сериозно сътресение. Индексът Дау Джоунс падна с близо хиляда и двеста пункта или около двайсет и пет процента от целия си размер. Само за два дни. В сравнение с това крахът от двайсет и девета година прилича на хлъцване. Борсите в чужбина също реагират. — Сойър се втренчи в Каплан. — Само почакай, докато разберат, че е възможно Либерман да е бил премахнат нарочно. Никой не може да каже със сигурност какво ще стане тогава.

Очите на Каплан се разшириха.

— Боже! И всичко само заради този тип?

— Както казах, някой е убил Супермен.

— Значи потенциалните заподозрени са ужасно много. Чужди правителства, международни терористи и всякакви други боклуци, нали?

Сойър сви рамене.

— Да кажем, че не става дума за обикновен уличен престъпник.

Двамата замълчаха и се вгледаха в останките от самолета. След малко кранът издигна кофата и над ямата се появиха двама мъже. Кранът спусна кофата, двамата скочиха на земята и хукнаха към тях.

Първи дотича един рус младеж, чийто перчем скриваше момчешките му черти. В ръката си стискаше найлонов плик. Вътре имаше малък правоъгълен метален предмет, силно обгорял. Вторият мъж дотича почти веднага след него. Беше по-възрастен и пухтенето му показваше колко рядко се напряга физически.

— Направо не повярвах на очите си! — почти извика младият. — Дясното крило беше отгоре, почти здраво. Предполагам, че лявата страна е понесла основния удар с пълния резервоар. Носът се е ударил в земята и е направил дупка, малко по-широка от диаметъра му. Крилете са се ударили в ръбовете й и са се сгънали назад, върху фюзелажа. Цяло чудо, ако питате мен.

Каплан взе плика и се приближи до масата.

— Къде го намери?

— Беше закрепено към вътрешността на крилото, точно до гърловината за зареждане с гориво. Не знам какво е, но със сигурност не е част от самолета.

— Значи е било малко вляво от мястото, на което се е откъснало крилото.

— Точно така, шефе. Ако се беше откъснало десетина сантиметра по-навътре, и то щеше да отлети с него.

— Изглежда — обади се по-възрастният, — фюзелажът е защитил дясното крило от началната експлозия след удара в земята, пръстта е загасила огъня почти веднага. — Направи кратка пауза и добави тържествено: — Предната част на кабината обаче е отишла. Все едно, че не я е имало.

Каплан подаде плика на Сойър.

— Знаеш ли какво е това?

Сойър направи мрачна гримаса.

— Да, знам.

Сидни Арчър отиде в офиса си и седна зад бюрото, като преди това затвори и заключи вратата. Минаваше осем вечерта, но въпреки това отнякъде се чуваше жуженето на факс. Вдигна телефонната слушалка и набра номера на Кей Винсънт.

Отговори мъжки глас.

— Кей Винсънт, ако обичате. Обажда се Сидни Арчър.

— Един момент.

Докато чакаше, Сидни огледа кабинета си. Мястото, което винаги я бе успокоявало, сега изглеждаше странно не на фокус. Дипломите на стената бяха нейните, но й се струваше, че не може да си спомни кога и къде ги е заслужила. Каква ли изненада я очакваше на другия край на телефонната линия?

— Сидни?

— Здравей, Кей.

Гласът звучеше засрамено.

— Толкова зле се чувствам… тази сутрин дори не те попитах за Ейми. Как е тя?

— Сега е при майка ми и баща ми. — Сидни преглътна мъчително и добави: — Не знае, разбира се.

— Съжалявам, че се държах така днес, но знаеш какви са… Ако решат, че водиш лични разговори по техните телефони в работно време, позеленяват от яд.

— Знам, Кей. Просто не знаех на кого друг бих могла да позвъня там. — Не добави: На когото бих могла да се доверя.

— Разбирам, Сид.

Сидни въздъхна. Трябваше да мине направо на въпроса. Ако беше вдигнала поглед, може би щеше да забележи, че дръжката на вратата бавно се завъртя и спря в най-долно положение.

— Кей, искаше ли да ми кажеш нещо? За Джейсън?

Кей отговори след дълга пауза.

— Не бих могла и да мечтая за по-свестен шеф. Работеше много, напредваше бързо. И все пак намираше време да поговори с всекиго, обръщаше внимание на хората. — Кей замълча. Може би искаше да подреди мислите си, преди да продължи. Сидни я подкани с въпрос.