Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Добре, за бога, защо не призна на Гембъл истината? Както сама каза, Джейсън е бил в правото си.

— Защото няколко секунди след това разбрах, че мъжът ми е умрял!

Двамата замълчаха, но напрежението бе осезаемо.

— Мина известно време — напомни й Уортън. — След като не си искала да кажеш на тях, можеше да се довериш поне на мен. Щях да уредя нещата. И сега си мисля, че ще се оправя. Гембъл не може да се сърди на нас, че мъжът ти е искал да си смени службата. И не смятам, че в бъдеще ще приеме с радост да движиш работите му. Може би е добре, че известно време ще си в отпуск.

Когато проговори, гласът на Сидни едва се чуваше. Имаше чувството, че някой е натикал в гърлото й огромен юмрук.

— Хенри, не можеш да кажеш на Гембъл за новата работа на Джейсън.

— Ще ми обясниш ли защо?

— Защото научих, че Джейсън не е заминал, за да си урежда ново място. Явно… — Тя замълча, за да потисне риданието си. — Излъгал ме е.

Сега в гласа на Уортън имаше гняв.

— Нямаш представа каква вреда може да нанесе всичко това на фирмата.

— Хенри, не знам какво става. Казвам ти това, което знам, а то не е много.

— Какво според теб трябва да кажа на Гембъл? Той очаква отговор от мен.

— Прехвърли топката при мен, Хенри. Кажи му, че не можеш да се свържеш с мен. Не се обаждам. Няма да се върна в офиса, докато нещата не се изяснят.

Уортън се замисли.

— Може би това ще свърши работа. Поне временно. Сидни, знам, че грешката не е у теб, но фирмата не бива да пострада. Това е основната ми грижа.

— Разбирам, Хенри. Междувременно ще направя всичко възможно, за да разбера какво става.

— Ще се молим за теб, Сидни. Обади се, ако имаш нужда от нещо. В „Тайлър, Стоун“ сме като голямо семейство. Помагаме си.

Сидни прекъсна линията и прибра телефона. Думите на Уортън я бяха засегнали, но може би пък не биваше да е толкова наивна? С Хенри бяха колеги и приятели в професията, но само до определена степен. Разговорът й с него й бе показал колко повърхностни могат да са понякога служебните отношения. Докато работиш и не предизвикваш смущения, докато благосъстоянието на фирмата се увеличава, няма за какво да се безпокоиш. Сега, когато внезапно се бе превърнала в самотна майка, трябваше да направи всичко възможно кариерата й на юрист да не бъде прекратена. Още един проблем, който се добавяше към купчината други.

Тръгна по павираната алея и се насочи към известната университетска ротонда. Мина покрай не по-малко известната сграда, в чиито самостоятелни стаи, почти непроменени от времето на Томас Джеферсън и отоплявани само с камини, живееха най-добрите студенти. Красотата на университетския комплекс винаги я бе изпълвала с възхищение. Сега не й обърна внимание. Измъчваха я множество въпроси и бе крайно време да потърси отговорите им. Седна на стъпалата пред ротондата и пак извади клетъчния телефон. Набра номера. Телефонът иззвъня два пъти.

— „Трайтън Глоубъл“.

— Кей? — каза Сидни.

— Сид? — Кей Винсънт, секретарката на Джейсън, беше прехвърлила петдесетте и обожаваше Джейсън. Няколко пъти дори бе идвала, за да се грижи за Ейми, когато им се бе налагало да излизат. Сидни я бе харесала от самото начало и двете често споделяха мненията си за майчинството, работата и мъжете.

— Кей, как си? Съжалявам, че не ти се обадих досега.

— Как съм аз? О, боже, Сид, толкова съжалявам! Толкова съжалявам!

Сидни почувства как сълзите напират в гърлото на по-възрастната жена.

— Знам, Кей, знам. Стана толкова внезапно, толкова… — Гласът й потрепери, но успя да се овладее. Трябваше да научи някои неща, а Кей Винсънт беше най-честният източник на информация, който би могла да си представи. — Кей, Джейсън си взе отпуск, нали?

— Да. Каза, че щял да боядиса кухнята и да оправи гаража. Говореше за това от седмица.

— Не е ли споменавал пред теб за пътуването до Лос Анджелис?

— Не. Ужасих се, когато разбрах, че е бил в онзи самолет.

— Идвал ли е някой при теб, за да говорите за Джейсън?

— Много хора. Всички са потресени.

— А Куентин Роу?

— Да, няколко пъти. — Кей замълча за миг и попита: — Сид, защо са тези въпроси?

— Кей, това трябва да си остане между нас. Мислех, че Джейсън заминава за Лос Анджелис, за да си уреди нова работа в друга фирма. Това ми каза самият той. Неотдавна открих, че не е било истина.

Докато Кей асимилираше чутото, Сидни се осмели да зададе още един въпрос:

— Идва ли ти наум нещо, което би могло да го накара да ме излъже? Държал ли се е особено на работното си място?