Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Набра познатия номер и я свързаха с кабинета на Уортън. Докато го чакаше да се обади, положи усилия да овладее нервите си. Уортън можеше да бъде чудовище или вдъхващ страхопочитание учител в зависимост от това дали е благоразположен към теб, или не. Винаги я бе подкрепял. А сега? Чу гласа му и пое дълбоко въздух.

— Здравей, Хенри.

— Сид, как си?

— Още не мога да осъзная какво се е случило, честно казано.

— Може би така е по-добре. Засега поне. Ще издържиш. Може да ти се струва невероятно, но ще издържиш. Ти си силна.

— Благодаря за подкрепата, Хенри. Чувствам се зле, че ви изоставих така. Сделката със „Сайбърком“…

— Знам, Сидни. Не се тревожи.

— Кой ще поеме нещата? — Не искаше да започне с Гембъл в самото начало.

Уортън не отговори веднага. Когато заговори, гласът му беше притихнал.

— Сид, какво ще кажеш за Пол Брофи?

Въпросът я свари неподготвена, но пък й осигуряваше известна отсрочка. Може би пък Гембъл не бе разговарял с Хенри?

— Пол ми допада, Хенри.

— Да, да, зная. Той е приятен човек, омагьосва клиентите, бива го в приказките…

— Искаш да знаеш дали може да оглави екипа по сделката със „Сайбърком“? — прекъсна го Сидни.

— Както знаеш, досега той беше в играта. Сега обаче трябва да излезе на по-високо ниво. Искам колкото е възможно по-малко хора да имат достъп до сделката. Знаеш защо. Знаеш също, че имаме потенциален проблем с Голдман и участието му в „Ар Ти Джи“. Не искам да има дори намек за непочтеност. Освен това желая да поверя операцията на човек, който наистина може да се справи със задачата. Бих искал да чуя мнението ти за него.

— Този разговор между нас ли ще си остане?

— Разбира се.

Сидни заговори авторитетно, доволна, че има възможност да анализира нещо друго, а не собствената си загуба.

— Хенри, знаеш много добре, че сделките като тази приличат на шахматна партия. Трябва да предвиждаш пет-десет хода. И няма шанс да се поправиш, ако сгрешиш. Пол има прекрасно бъдеще във фирмата, но не притежава нужната широта на погледа, нито пък усет за подробностите. Мястото му не е сред хората, които ще финализират сделката със „Сайбърком“.

— Благодаря ти, Сидни. Аз мислех същото. Ще поверя сделката на Роджър Егерт.

— Той е първокласен специалист.

— Изказа се много ласкаво за работата ти досега. Мисля, че употреби фразата „съвършено на място“. — Уортън замълча за миг. — Сидни, трябва да те помоля нещо, макар и ужасно да не ми се иска.

— Какво, Хенри?

Чу го как въздъхна.

— Можеш ли да отделиш малко време, за да поговориш с Егерт? Той е навлязъл доста дълбоко в материята, но ако го подковеш по въпросите на стратегията и тактиката, цена няма да имаш. Сидни, нямаше да искам това от теб, ако не беше толкова важно. Във всеки случай ще трябва да му дадеш паролата за достъп до главния файл в компютъра.

Сидни закри слушалката с длан и въздъхна. Знаеше, че Хенри не беше лош човек, но бизнесът за него беше преди всичко останало.

— Ще му се обадя още днес, Хенри.

— Няма да го забравя, Сидни.

Звукът заглъхна и тя излезе от кафенето, за да приема сигнала по-добре. Навън тонът на Хенри Уортън й се строи леко променен.

— Тази сутрин при мен дойде Нейтън Гембъл.

Сидни спря и се облегна на тухлената стена на кафенето. Затвори очи и стисна зъби до болка.

— Изненадана съм, че е чакал толкова дълго.

— Беше малко объркан, за да не използвам по-силна дума. Твърдо е убеден, че си го излъгала.

— Хенри, знам, че нещата не изглеждат добре. — Замълча за момент и реши да говори направо. — Джейсън ми каза, че заминава за Лос Анджелис, защото му предлагали нова работа. Ясно е, че не би искал това да се разбере в „Трайтън“. Накара ме да се закълна, че няма да казвам на никого. Затова не казах на Гембъл.

— Сид, ти си адвокат на „Трайтън“. Няма тайни, които…

— Стига, Хенри, тук става дума за съпруга ми. „Трайтън“ нямаше да пострада, договорът му позволяваше да напусне, когато си пожелае.

— Сидни, не ми е приятно да ти го кажа, но Гембъл намекна, че подозира Джейсън в кражба на фирмени тайни.

— Джейсън никога не би направил подобно нещо!

— Не е там въпросът, а как нашият клиент възприема ситуацията. Фактът, че си излъгала Нейтън Гембъл, не ни помага никак. Знаеш ли какво ще стане с фирмата, ако Нейтън реши да изтегли сметката на „Трайтън“? Не си мисли, че не би го направил. — Уортън постепенно повишаваше тон.

— Хенри, когато Гембъл поиска да се свържа с Джейсън по телефона, имах на разположение само две минути, за да мисля.